Уплашеният слуга веднага извика иконома, който разпореди да настанят Каупъруд в свободна спалня на същия етаж, след което уведоми и Стейн. Пристигайки, лордът бе така стреснат от отчаянието на Беренис, че нареди да преместят Каупъруд в собствените му покои на втория етаж и веднага извика своя лекар, доктор Мидълтън. Икономът трябваше да се погрижи слугите да не раздухват случая.
Междувременно Каупъруд се размърда и когато доктор Мидълтън влезе, вече бе в състояние да разсъждава и дори предупреди Стейн, че това трябва да се запази в тайна. Най-добре да кажат, че се е спънал и паднал. Бил сигурен, заяви той, че утре сутринта ще е здрав. Но доктор Мидълтън бе на друго мнение. Даде му успокоително, след което посъветва болния да остане там още някой и друг ден, за да се види дали няма да има някакви усложнения. Защото, както заяви той само пред Стейн, работата е далеч по-сериозна от обикновен припадък.
На другата сутрин Каупъруд се събуди в покоите на Стейн съвършено сам, ако не се смятаха слугите, които почтително влизаха и излизаха и вършеха нещо. Той се опита да си спомни с подробности тревожните събития от миналата вечер. Защото бе доста сплашен от това, че тъкмо сега, когато бе престанал да се опасява за здравето си, болестта отново се е обадила.
Нима наистина е станал жертва на тази фатална болест, болестта на Брайт? По време на посещението на доктор Мидълтън още не беше съвсем на себе си, за да попита каква е причината за припадъка. Сега си припомни, че в един миг не му е достигнал въздух, след което го обзе такава физическа слабост, че не можеше да се държи на крака. Дали беше от болестта в бъбреците, за която му бе говорил доктор Уейн, или просто бе преял и препил? Сега си спомни предупреждението на лекаря да не пие нищо освен вода и да се храни умерено.
За по-сигурно реши да накара Беренис да извика от Ню Йорк стария му приятел и личен лекар доктор Джефърсън Джеймс. Само този верен другар можеше да му каже какво всъщност му има.
И докато Каупъруд бавно и някак спокойно обмисляше положението, на вратата се почука. Влезе лорд Стейн — весел и любезен.
— Значи така! — възкликна той. — Така е, като прекалихте с хубавите момичета и шампанското. Замислете се малко! Не ви ли е неудобно? — Каупъруд се засмя широко. — Впрочем — продължи Стейн — ще трябва да ви наложа сурово наказание поне за едно денонощие — никакво шампанско! Само вода! Нито зрънце хайвер, само един тънък резен говеждо, и то пак с вода! А ако отново решите да припаднете — този път от глад, — ще получите купичка рядка каша и още вода!
Каупъруд седна в леглото.
— Това е върхът на жестокостта! — възкликна той. — Но може би ще споделите трапезата ми — водата и кашата. Междувременно и под секрет бихте могли да ми поверите какво ви каза доктор Мидълтън.
— Е — отвърна Стейн, — какво ми е казал, — че забравяте, дето годинките си текат и хайверът и шампанското изобщо не са по силите на храносмилателната ви система. А също така и танците до зори. Затова и припаднахте върху излъскания ми паркет. Скоро ще дойде доктор Мидълтън, за да види как се чувствате, макар че той не откри нищо сериозно, сигурно просто сте се преуморили, а за това има лек. И трябва да ви кажа, че чаровната ви повереница, която беше така добра да приеме гостоприемството ми за тази нощ, скоро ще слезе. Няма защо да подчертавам, че тя е разтревожена не по-малко от мен, независимо какво казва доктор Мидълтън.
— Нищо страшно не е станало — заяви Каупъруд окуражен. — Може да не съм чисто нов, но не съм и развалина. А що се отнася до бизнеса, винаги ще се справя с всички трудности. Впрочем вие сам можете да съдите за това от досегашните резултати в съвместната ни работа.
В тона му имаше едва доловим упрек и Стейн го усети.
— Резултатите са потресаващи — каза той. — Мога само да се възхищавам на човек, който пристига тук с предложение като вашето й успява да осигури двадесет и пет милиона долара от американски вложители. И аз много се радвам да изразя благодарността си, както и признателността на нашите акционери за вашия труд. Но там е работата, Каупъруд, че всичко лежи на вашите широки американски рамене и зависи от вашите здраве и сили. А това е много важно.
В този миг на вратата се почука и влезе Беренис. След като се поздравиха и поговориха непринудено, Стейн предложи на двамата да останат в дома му колкото желаят, и седмица, и месец. Но Каупъруд чувствуваше необходимостта от крайно уединение и покой и те решиха да си тръгнат скоро. След като Стейн излезе, той се обърна към Беренис:
— Не че се чувствам толкова зле, скъпа, но не трябва да даваме поводи за клюки. Затова бих искал да си тръгнем колкото се може по-скоро и ако може, за Прайърс Коув, а не за хотела. Моля те, поговори е лорд Стейн да заминем още утре сутринта.
— Добре, скъпи — отвърна Беренис, — щом така искаш. И аз ще съм по-спокойна, ако си при мен.
