— Има още нещо, Беви — продължи Каупъруд. — Кажи на Джеймисън да телеграфира в Ню Йорк на доктор Джефърсън Джеймс. Той ми е стар приятел и личен лекар. Помолете го да дойде в Лондон. Кажи на Джеймисън да изпрати телеграмата шифрована и да не казва на никого. Може да му пише чрез Нюйоркското медицинско дружество.
— Значи все пак не си добре? — в гласа й звучеше тревога.
— Не че съм толкова зле, но както виждаш, не съм съвсем сигурен какво точно ми има. Вярно, че снощи попрекалих с яденето и особено е шампанското, но все пак никога не ми се е случвало така да ми прилошее. Помисли си какво ще кажат хората, особено акционерите ми, а това не е без значение за деловите ми работи. Затова ми се иска да ме прегледа Джефърсън. Той ще ми сложи точна диагноза и ще ми я каже.
— Франк — прекъсна го Беренис, — дали доктор Уейн не ти е съобщил нещо последния път, което ти не си ми казал? Каква беше диагнозата на специалистите?
— О, доктор Уейн каза, че онази болка може да е предизвикана от болестта на Брайт, но никак не беше сигурен, защото според думите му тя се проявявала в хронична и остра форма. Моето не било нито едното, нито другото. Трябвало да мине време и да се види дали няма да се появят по-сериозни симптоми и тогава специалистите можели да поставят точна диагноза.
— Щом е така, наистина няма да е зле да извикаш доктор Джеймс. Ще се обадя на Джеймисън да му телеграфира утре. А докато докторът не реши, че си добре, мястото ти е в Прайърс Коув.
Беренис отиде до прозореца, пусна щорите и помоли Каупъруд да полежи и да си почине, докато тя направи всичко необходимо за заминаването им на другия ден. Започна да я измъчва мисълта — как ще свърши всичко това за Франк? И макар да запазваше спокойствие, вътрешно цялата трепереше.
— Съвсем права сте, скъпа — забеляза Стейн, когато тя му съобщи решението им да заминат за Прайърс Коув. — Ще му подейства добре, както и на мен толкова пъти досега. Освен това майка ви е там и ще може да ви помага. Ако разрешите, аз сам ще ви закарам утре сутринта. Твърде високо ценя мистър Каупъруд, за да не направя всичко възможно за неговото удобство и по-скорошно оздравяване.
След около две седмици в Прайърс Коув пристигна доктор Джеймс. Като видя Каупъруд, изтегнат удобно в спалнята с изглед към Темза, той забеляза на врата, а:
— Е, Франк, май не си чак толкова болен, че да не се наслаждаваш на красивата гледка през тези прозорци. Ще ми се да те изпратя тебе в Ню Йорк, а аз да се изтегна тук и да си почина от уморителния път. Умирам за ваканция вече години наред.
— Не беше ли приятно пътуването? — попита Каупъруд.
— Много. Доста добре ми дойде промяната на обстановката. Морето бе спокойно, а на кораба имаше трупа певци, които непрекъснато ни развличаха. Представяш ли си; пътуваха за Виена. Половината негри.
— Същият си си, Джеф — забеляза Каупъруд. — Така се радвам да те видя. Колко пъти ми се е искало да си тук, за да ти покажа какви чудаци са англичаните.
— За нищо не стават, нали? — развеселя се Джеймс. — Но я сега по-добре ми разкажи всичко отначало. Къде си бил, какво е станало и защо си арестуван тук?
Бавно и внимателно Каупъруд му разказа какво му се е случило, откак се е върнал от Норвегия, като не пропусна и диагнозата на доктор Уейн и специалистите.
— Затова исках да дойдеш, Джеф — заключи той. — Знам, че ти ще ми кажеш истината. Специалистите твърдят, че сигурно е болестта на Брайт. Дори казват, че може да не изкарам и година, макар доктор Уейн да ме успокои малко — заключенията на специалистите не били винаги верни.
— Така е! — потвърди доктор Джеймс с жар.
— Доверих се на доктор Уейн и явно твърде много се успокоих — продължи Каупъруд, — защото скоро след това на приема у лорд Стейн се позабавлявах доста добре и се случи това, за което ти разказах. Изведнъж не можех да дишам и трябваше да ме изведат от залата. Затова доста се усъмних в диагнозата на доктор Уейн. Но сега ти си вече тук и аз се надявам да ми кажеш истината и да ми посочиш правия път.
Доктор Джеймс пристъпи напред и сложи ръцете си на гърдите на Каупъруд.
— Я дишай дълбоко — каза той и след като Каупъруд направи, каквото можа, добави: — А, ясно, имаш леко разширение на стомаха. Ще ти предпиша нещо за това.
— Какво, страдам ли от фаталната болест, Джеф?
— Не бързай, Франк. Трябва да ти направя изследвания. Но едно нещо мога да ти кажа: вече са те гледали двама лекари и трима специалисти и от тях знаеш, болестта ти може да е смъртоносна, а може и да не е. Сам знаеш колко голяма е разликата между възможното и невъзможното, между сигурното и несигурното, между болестта и здравето. Но сегашното ти състояние е такова, че във всеки случай ще изкараш още няколко месеца, а може би и няколко години. Дай ми време да помисля кое е най-добре за теб. А утре сутринта доста рано ще дойда да ти направя основен преглед,
— Чакай малко! — възкликна Каупъруд. — Аз се разпоредих да останеш при нас тук, при мен, при моята повереница мис Флеминг и майка й.
