Сложеше ли ги всичките в джоба си, щеше да създаде компанията Лондонско метро, в която щеше да включи цялата собственост на Обединената компания за строеж на метрото заедно с правата и линиите, купени чрез други лица. Така щеше да опаше целия Лондон с подземни железници и да си осигури контролния пакет акции, което да го направи собственик на метрото. И даже да не успееше да заеме поста председател на управителния съвет на тази огромна собственост, поне щеше да си осигури ролята на този, който дърпа конците зад кулисите. А ако не можеше да назначи свои хора за директори, поне щеше да гледа да са такива, че да не действат против интересите му.
И най-накрая, ако всичко вървеше добре, спокойно щеше да продаде своите акции с огромна печалба и да остави компанията да функционира както намери за добре. Но дотогава щеше да си е създал име — не само на организатор, а и на строител, щеше да е човекът, дал на Лондон голямо съвременно метро, което носи печата на неговия гений, така както го носеше сега чикагската трамвайна мрежа. А по-нататък с това огромно богатство щеше да попълва картинната си галерия, да се занимава с благотворителност, да построи болницата, за която толкова много си бе мислил преди. Щеше да остави и солидни суми на всички, на които е бил задължен по някакъв начин. Тези мечти го плениха. Още около пет-шест години усилна работа и ще постигне всичко това, си мислеше той.
Но по-лесно е да се проследят всички трикове и бързите, неуловими движения на фокусник, отколкото цялата дейност, която Каупъруд разви за осъществяване на плана си. В началото, разбира се, води преговори с Джонсън и Стейн. Сега, след като се сдобри с Беренис, Каупъруд отново се обърна към Джонсън и установи, че англичаните вече са готови да му сътрудничат по-охотно. Джонсън заяви, че по време на отсъствието на Каупъруд те двамата със Стейн доста нашироко са обсъдили всички проблеми, но предпочита да му съобщи заключенията им в присъствието на Стейн.
Това доведе почти незабавно до още една среща на Баркли Скуеър, където се бе установила по-скоро приятелска, отколкото делова атмосфера, Джонсън се забави и Каупъруд пристигна преди него. Стейн го посрещна радушно и го засипа е въпроси: какво е положението в Съединените щати? Какво предвещават изборите? Харесва ли му Лондон? Как е неговата повереница мис Флеминг? А майка й? Той доста често ги е посещавал в Прайърс Коув, както Каупъруд вече сигурно знае. Какви обаятелни жени са те двете — майката и дъщерята. Тук Стейн очаквателно замълча, като не сваляше очи от Каупъруд. Но той прие предизвикателството.
— Сигурно ви интересува какви са отношенията им с мен? — понита Каупъруд любезно. — Познавам мисис Картър доста отдавна. Мъжът й ми беше далечен роднина и ме избра за изпълнител на последната му воля и настойник in loco parentis4. Естествено аз се привързах силно към Беренис. Тя е блестящо момиче.
— И аз мисля така — каза Стейн. — И съм много доволен, че Прайърс Коув е харесал на мисис Картър и дъщеря й.
— Да, те са във възторг от имението. Там наистина е много красиво.
За щастие в този миг пристигна Джонсън и сложи край на този разговор с лична насоченост. Той влетя в стаята, като се извиняваше за наложилото се закъснение, попита Каупъруд как е, след което изведнъж тонът му стана съвсем делови, макар и някак очаквателен. Представи кратко и ясно всичко, което е било свършено дотогава, и даде оценка на положението, като обясни, че намерението на Каупъруд да завладее лондонското метро определено е предизвикало фурор. С много малко изключения директорите и акционерите на двете стари компании от стария кръг били срещу него.
— Изглежда, са решили да се възползват от вашата идея, мистър Каупъруд — каза той, — като я осъществят без вас. Само едно ги задържа — не могат да се споразумеят помежду си. Но има и нещо друго — добави Джонсън с блеснали очи, — необходима е голяма сума. Това малко ги безпокои, защото те не знаят как да я съберат, без да бръкнат твърде дълбоко в собствения си джоб.
— Точно така — забеляза Каупъруд. — И тъкмо по тази причина всяко забавяне ще ни струва твърде скъпо. Ако се заловим енергично с осъществяването на моя проект, ще се справим със сума, която ще е по силите ни. Но всякакви спорове и протакане само ще накарат спекулантите и мошениците да закупуват права и акции и да ги трупат, очаквайки курсът им да се повиши. Тъкмо затова е много важно да се споразумеем възможно най-бързо.
— Доколкото схващам вежливо се намеси Стейн, — вие предлагате ние двамата с Джонсън да действаме съвместно в управлението на Районната линия и Метрополитън и ако можем, да изкупим контролния пакет на една от тези линии, по възможност и на двете. Ако не успеем да го осъществим, поне да предложим на хората, които държат в ръцете си големи количества акции, да се обединят при определени условия под ваше ръководство.
— Точно така! — каза Каупъруд.
— В замяна вие ни гарантирате пет процента от доходите за срок от сто години или завинаги.
— Точно така!
