— А освен това ни отстъпвате не по-малко от десет процента от привилегированите акции на линията Чаринг Крос, както и десет процента от акциите на всяко дъщерно предприятие, което вие или някоя по-голяма компания реши да създаде, по цени, възлизащи на осем процента от номиналната им стойност.
— Точно така!
— А компанията се задължава да изплати процентите по тези акции веднага щом бъде окончателно учредена?
— Точно това ви предлагам — потвърди Каупъруд. Смятам, че тези условия са напълно приемливи — каза Стейн, като размени погледи с Джонсън.
— Накъсо — заяви Джонсън, обръщайки се към Каупъруд, — след като ние изпълним задълженията си, вие на свой ред ще реконструирате и преоборудвате по най-съвременен метод както старите линии, така и всички нови, които успеете да си осигурите. После ще ипотекирате цялата недвижима собственост на компанията така, че да гарантирате лихвените проценти на всички съществуващи в момента акции на Районната и Метрополитън, както и на съответното количество акции от новите компании и дъщерни предприятия, които решим да придобием в рамките на обещаните ни десет процента по цени, възлизащи на осем процента от номиналната им стойност.
— Такива са намеренията ми — отговори Каупъруд.
Джонсън и Стейн отново се спогледаха.
— Е — каза Стейн най-сетне, — каквито и трудности да срещнем, аз обещавам да изпълня своите задължения възможно най-бързо и най-добре.
— Аз също — заяви Джонсън — съм готов да работя рамо до рамо с лорд Стейн и да направя всичко, което е по силите ми, за да доведем нашето дело до успешен край.
— Е, джентълмени — каза Каупъруд, като се изправи, — за мен е не само радост, но и чест, че постигнахме това споразумение. И за да ви покажа, че думите ми се покриват с делата, предлагам на мистър Джонсън, естествено ако и двамата сте съгласни, да стане мой юрисконсулт и да подготви всички необходими документи за нашия договор. А щом му дойде времето — добави той, като им се усмихваше, — ще бъда щастлив да ви видя и двамата на директорски места.
— Това ще бъде полезно за общото ни дело — каза Стейн, — но този въпрос ще го решат времето и обстоятелствата.
— За мен е голямо щастие да служа на вас двама ви с всички сили — добави Джонсън.
И тримата съзнаваха, че във взаимните им поздравления има нещо твърде помпозно, но Стейн спаси положението, като предложи на раздяла да изпият по чашка стар коняк, цял кашон от който вече бе изпратил без предварително съобщение в апартамента на Каупъруд в хотел „Сесил“.
Преговорите продължаваха и едва ли най-тежкото за Каупъруд по това време бе необходимостта — може би не чак толкова голяма, колкото си мислеше той — да си вземе за помощник по-скоро англичани, отколкото американци. Де Сото Сипънс бе първата жертва. И той бе направо отчаян, защото вече бе свикнал с Лондон и го харесваше. Дори смяташе, че ще се прослави тук, работейки съвместно със своя преуспяващ шеф. И не само това — той умираше от нетърпение да натрие носовете на тези самоуверени и високомерни англичани, които според него не можеха да се мерят по ум и енергия с американците и изобщо нищо не разбираха от железници. За да смекчи удара, Каупъруд все пак повери на Де Сото Сипънс всичките си финансови дела в Чикаго.
Един от методите на Каупъруд за привличане на капитал бе учредяването на контролно акционерно дружество, за да си осигури необходимите средства за закупуване на контролните пакети на компаниите, които искаше да вземе в ръцете си. Именно с тази цел той създаде своята Компания за строеж на метрото и оборудване, като сложи за директор и председател свои подставени лица. Всички вложители в нея щяха да получат учредител ски акции. Джонсън стана юрисконсулт на компанията с годишна заплата от три хиляди лири, като освен това състави и частно споразумение — което обаче бе прегледано най-обстойно и от другите юрисконсулти на Каупъруд, — подписано от Джонсън, Стейн и Каупъруд. То предвиждаше принадлежащите им акции в Районната линия и Метрополитън, както и тези, които могат да купят впоследствие, да фигурират в качеството на единен пакет при официалното решаване на въпросите за реорганизацията и продажбата на двете линии на новата компания, която предстои да се създаде и в която те ще получат по три нови акции срещу всяка своя стара.
Сега Джонсън го чакаше много тежка работа — да намери собствениците на значителни пакети акции от Районната и Метрополитън и както му нареди Каупъруд, да ги изкупи под различни имена, стига те да не надхвърлят половин милион лири стерлинги. Освен това трябваше да пропагандира сред старите директори проекта на Каупъруд и да ги спечели за новото дело. А Стейн трябваше да закупи колкото се може повече акции от двете стари компании и да гласува в подкрепа на Каупъруд по всички въпроси, свързани с новото предприятие. Разбира се, той също щеше да упражни цялото си влияние за осъществяване на проекта.
