— Когато сте били млад съдия, колко пъти нюйоркската полиция е идвала в дома ви в три сутринта и е навирала под носа ви клетвена декларация от петдесет страници и чернова на съдебна заповед? Колко пъти сте изчитали клетвената декларация от край до край и черновата на заповедта ред по ред? Едва ли се опитвате да ми кажете, че Дрю Уайт е толкова тъп, че да не може да мине с този номер пред съдия, който не си отваря очите.
Стоукър се наведе напред, подпря се с лакти на бюрото и сплете пръсти, сякаш заемаше позиция за унищожителна атака.
— Имате ли някакви доказателства в подкрепа на тези толкова сериозни обвинения? — попита той.
— Не. Абсолютно никакви.
— Ако се сдобиете с твърди и неопровержими доказателства, че телефоните ви са подслушвани, подайте жалба и ще се заема със случая.
— Не мога да подам жалба, защото тя трябва да мине през прокуратурата. Това би означавало да си разкрия картите.
— Господин Флин, нашето правосъдие може да не е идеално, но ние имаме процедурни правила и това не е без причина.
— Обещайте ми само едно: че ако намеря категорични доказателства за подслушването на телефоните ни, ще издадете съдебна заповед да получа достъп до записите.
Той се усмихна самодоволно и каза:
— Ако ми представите доказателства, ще издам такава заповед. А сега престанете да ми губите времето. Имаме да водим процес. Вашата клиентка появи ли се?
— Не е в съда, но съм убеден, че ще я докараме в залата преди приключването на процеса. Не мога да разкривам повече по въпроса…
— Естествено. Заради поверителността на отношенията между адвокат и клиент. Разбирам…
Станах и излязох.
В коридора, докато крачех обратно към залата, телефонът ми изпиука. Есемес от Бети.
Съдържаше име.
Час.
И място.
Както и потвърждение, че информацията е вярна.
Затичах се.
Когато се върнах на бегом в залата, слязох по стъпалата до съдийската маса и се втурнах към Хари. Телефонът беше в ръката ми. Той стана от мястото си и докато минавахме покрай масата на обвинението, подхвърлих:
— Ако съдията излезе от кабинета си, кажете му, че съм отишъл да проведа спешен разговор.
Очите на Дрю Уайт се разшириха; видях как се извърна на стола си и срещна погледа на Бил Сунг. И двамата знаеха, че съм намислил нещо, но нямаха представа какво.
С Хари закрачихме бързо към вратата и щом излязохме в коридора, го попитах:
— Къде е Пелтие?
— В кафенето отсреща, чака да бъде извикан от прокурора.
Дрю Уайт държеше свидетелите му да чакат извън съда, за да не могат да чуят нищо от делото, преди да бъдат призовани да дадат показания. Връчват им един пейджър и им казват да отидат да пият кафе. Тази сутрин Пелтие беше дошъл в съдебната зала, за да се види с нас преди началото на заседанието. Сега беше в разход.
Набрах номера му и той вдигна веднага.
— Имам източник. Не мога да разкривам самоличността му, но Кари Милър ще се срещне с личния си банкер в ресторант „Комодор“ в един и петнайсет. На усамотена маса в задната част на салона, зад аквариума. Трябва да говорим с нея и да я доведем тук. Готов ли си за това?
— Готов съм. Ще бъда там — каза Пелтие и прекъсна разговора.
Върнахме се в залата и заехме местата си точно когато Джери извика: „Всички да станат!“, и представи съдия Стоукър като председателстващ съдебното заседание. Докато заседателите заемаха местата си, Уайт не откъсваше поглед от мен и в този момент аз вече знаех, че ще имаме проблем с журито.
Единайсет от съдебните заседатели изглеждаха свестни.
Но един беше достатъчен, за да съсипе всичко. Аз не бях единственият, забелязал проблема. Хари се почеса по белия перчем, наведе се към мен и каза:
— Виж номер пет. С шарената рокля.
Съдебен заседател номер пет беше бяла жена, наближаваща седемдесет. Беше със синя рокля на цветя, а посребрената ѝ коса беше толкова силно опъната назад, че изопваше кожата около малките ѝ черни очи, които се смаляваха още повече зад големите ѝ кръгли очила с дебели лещи. Устните ѝ бяха стиснати плътно в отвратена гримаса, сякаш току-що бе близнала кактус, покрит с напалм. Пред себе си държеше като щит малка бежова чантичка и я стискаше с две ръце. Не беше добра идея да влезеш в схватка с нея — на телосложението ѝ можеше да завиди и ръгбист. Изглеждаше злобна и вечно раздразнена. Освен когато поглеждаше към прокурора. Щом очите ѝ се спираха на Дрю Уайт, чертите на лицето ѝ омекваха. Но само за миг. Тя се размърда на мястото си, премести се леко вляво и изгледа кръвнишки съседката си отдясно. Тя беше афроамериканка приблизително на същата възраст.
— Тази жена мрази целия свят — каза Хари.
— Не се жени за нея, само това ще ти кажа.
— Знаеш, че обичам да се развеждам, но тя няма да ме вземе. Видя ли как изгледа номер шест?
— Белите заседатели не ги гледа с такава ненавист.
— Явно обича да се налага. В стаята на журито ще се чува само нейният глас.
Посегнах към айпада и отворих списъка на съдебните заседатели. По време на избора им Пелтие беше написал кратки бележки срещу всяко име.
