Съучастници полностью

— Казва се Етел Горман. Била е началник-цех в кланица. Стара мома. Прекарва времето си в събиране на дарения за местната църква и Националната оръжейна асоциация. Регистрирана републиканка и твърд противник на носенето на маски и ваксинирането срещу ковид.

— Значи е… Как им викаха на тия? Бели расистки кучки? — попита Хари.

— Тя е кралицата им — отвърнах аз.

Прегледах списъка на резервните съдебни заседатели. Първа резерва беше Клей Драйър, който седеше до ложата на журито с другите две резерви. И той беше почти връстник на Етел, плешив, ако не се смяташе бялата коса на тила и над ушите му, която ограждаше като венец лъскавото му теме. Носеше очила с червени рамки и беше облечен с карирана риза, тъмносин блейзър и бежов памучен панталон. На китката му, точно пред часовника, имаше още нещо. Гривна от ярки мъниста, от която висеше кожено парченце с надпис. Намирах се достатъчно близо до резервната скамейка, за да мога да прочета надписа. Не целия, но достатъчно, за да знам какво гласеше: Дядо.

Пелтие бе описал в бележките си Клей като пенсиониран дърводелец с петдесетгодишен брак и седем деца. Двамата със съпругата му сега гледали внуците. Обичали семейните ваканции в пълен състав, имали и три кучета. Всичките им седем деца, половинките им и тринайсетте внуци се събирали всяко лято в няколко бунгала в северната част на щата Ню Йорк, за да прекарат заедно две-три седмици като едно голямо семейство.

— Трябва да шкартираме Етел и да я заменим с Клей — прошепнах аз.

— Съгласен. Не можем да рискуваме. Етел ще се развихри в стаята на журито. Боже, как се накиснахме в тия лайна, а Кейт…

Гласът му потрепери и той посочи мълчаливо списъка на заседателите на екрана.

— Кейт разчита на нас. Как да се отървем от Етел? Късно е за подаване на възражение.

Целият ми мозък беше впрегнат в работата, с която се бяхме захванали. Това дело. Свидетелите. Прокурора. Съдията. А сега и съдебните заседатели. Всичко беше подчинено на крайната цел: да разбием тезата на обвинението срещу Кари Милър. Това беше единственият начин да спася моята приятелка. Трябваше да се отърся от страха, от мъчителното безпокойство, да се фокусирам като лазер върху единственото, което беше по силите ми, за да си я върна жива.

Понякога, както в този момент с Хари, се улавях, че мисля за нея. Къде беше тя? Дали изпитваше болка? Страх? Какво се случваше в съзнанието ѝ?

От другата страна на пътеката Дрю Уайт се надигна от мястото си, заобиколи масата на обвинението, за да застане срещу ложата на журито, и започна встъпителната си пледоария:

— Дами и господа съдебни заседатели, казвам се Дрю Уайт. Аз съм човекът, който ще ви преведе през доказателствения материал срещу Кари Милър, събран от обвинението. Това дело е необичайно. Не се сещам за друго като него. И като всички необичайни дела то изисква особено внимание. Вашето внимание. Мисля, че към края му ще сте си съставили две обосновани становища. Първото е, че Кари Милър е съучастничка в убийствата заедно със своя съпруг Даниъл Милър, по-известен като Пясъчния човек. Ръководила се е от същите мотиви като съпруга си — намерението да убива. Целенасочено го е подпомагала в извършването на престъпленията му с пълното съзнание, че той е убиец. Разполагаме с доказателства за престъпна умисъл и, надявам се, ще ви убедим, че е оказвала съдействие на съпруга си. С други думи, че е съучастничка в убийства. Което означава, че самата Кари Милър е убийца. — Той си пое дъх и продължи: — Ако обаче не сте убедени извън всякакво разумно съмнение, че тя е споделяла намерението на съпруга си да убива, имаме и алтернативно обвинение, а именно че го е улеснявала в извършването на престъпленията му. И по двете обвинения съдът може да постанови доживотна присъда. Едно нещо е ясно, дами и господа съдебни заседатели: не може да има никакво съмнение, че Кари Милър е знаела, че съпругът ѝ е убиец. Тя не се е свързала с полицията, нито с ФБР. Вместо това се е доверила на адвоката си. А какво е направила, след като е получила правните му съвети? Замълчала си е, като е подпомагала и улеснявала съпруга си в бягството му от правосъдието, с което му е дала възможност да убива отново и отново, и отново. Кари Милър не е тук днес. Нарушила е мярката си за неотклонение. Тя е беглец от закона. От правосъдието. От вас. Сигурно ще се запитате: Защо ѝ е трябвало на една невинна жена да прибегне до бягство? Отговорът е прост. Тя е виновна. Всички виждаме това. Вашата задача е да го кажете официално.

В Ню Йорк има няколко частни криминалистични лаборатории. Някои от тях са свързани с базите данни на правоохранителните органи, други не са. Блох паркира пред модерна сграда в един район, граничещ със „Сохо“, „Сивик Сентър“ и „Трайбека“. Лейк влезе вътре и след десет минути излезе.

— Трийсет и шест часа. Ще проверят капачката на спринцовката за микровлакна, ДНК и всякакви следи. Добри са. Ако има нещо за откриване, ще го открият.

— Дано. Нужен ни е пробив — каза Блох, докато потегляше.