Бутнах входната врата и излязох на улицата. Беше пряка на Медисън авеню, някъде между Трийсета и Трийсет и пета улица. На ъгъла имаше вестникарски павилион. Взех си „Уолстрийт Джърнъл“ от купчината. Докато се бях навел, видях черен ван, паркиран на ъгъла. Зад волана беше мъж в бежов шлифер, който държеше списание „Тайм“. Прелистваше го, но вниманието му беше другаде. Платих вестника си, върнах се и засякох още един ван без прозорци отсреща през улицата със самотен мъж зад волана.
Имаше и двама мъже със светлоотразителни жилетки и каски на главите, които пиеха кафе от стиропорени чашки и разговаряха за мача на „Ню Йорк Янкис“. Никога не бях виждал строителни работници с толкова чисти ботуши, панталони с ръб и гладки розови ръце.
Когато жената с белия костюм слезе от таксито, те спряха да говорят. Тя имаше дълга неестествено руса коса. Очевидно перука. Костюмът изглеждаше копринен и под панталона ѝ се подаваха десетсантиметрови токове; само чантичката ѝ вероятно струваше повече от колата ми. Беше си сложила маска, но когато влезе в „Комодор“, усетих аромата на скъп парфюм. Заради перуката и маската ми беше трудно да я огледам добре. Явно държеше да скрие лицето си.
Изчаках няколко мига. Погледнах часовника си.
Давах им трийсет секунди. Щяха да изчакат да седне на масата и веднага да я арестуват. После Пелтие и Хари.
И накрая мен.
Човекът с шлифера внезапно загуби интерес към списание „Тайм“. Пусна го на седалката и бързо влезе в ресторанта. В същото време строителните работници захвърлиха кафетата си и го последваха, като извадиха пистолетите си. Задните врати на вана без прозорци, паркиран от отсрещната страна на улицата, се разтвориха стремително и отвътре изскочиха Бил Сунг и Дрю Уайт заедно с още двама федерални агенти.
Шмугнах се в ресторанта.
Вътре беше настанала суматоха, мъжете с каските тичаха между масите.
Жената с русата перука и маската беше вече в задната част на ресторанта и сякаш не забелязваше сцената зад себе си.
Когато я видя да се приближава, Ото стана от стола си.
Беше една от онези жени, които не ходеха, а се плъзгаха по въздуха. Чантичката се полюляваше от рамото ѝ, белият костюм се поклащаше ритмично с движенията на тялото ѝ.
Тя подмина масата ни.
Заобиколи аквариума.
Обърнах се и видях как Сунг нахълта в ресторанта, следван от Уайт. Заместник областният прокурор нямаше да се лиши от възможността да види как ФБР арестува Кари Милър заедно с целия екип на защитата ѝ.
— Стой на място, Флин. Арестуван си за укриване на лице, нарушило мярката си за неотклонение.
Аз се спрях на място и казах:
— Никого не укривам. Нямам среща с когото и да било. Върви отзад и се убеди лично.
Хората са склонни да вършат всякакви глупости при арестуването си. Заплашват ченгетата било със саморазправа, било със съд, а понякога просто ги обсипват с обиди, съчетани с малко физическа съпротива, посягат да ги ударят и изобщо всячески се опитват да се измъкнат от лапите на закона. Федералните и ченгетата са се нагледали на всичко това. Всеки арест е различен. Може да се случи какво ли не.
Но за Бил това тук беше нещо ново.
Видях го как буквално удря спирачки. Вдигна двете си ръце напред, сякаш падаше по очи. Погледна ме така, сякаш държеше в ръката си тройка аса, а аз току-що бях свалил каре аса в моята.
— Какво, по дяволите, става тук, Еди? — възкликна той. — Това е Кари Милър, нали?
— Ти по-добре обуздай хората си — казах му.
Мъжът с шлифера беше извадил пистолет и държеше на мушка Хари и Пелтие. Ото беше станал на крака с вдигнати ръце.
Хари пет пари не даваше за случващото се. Стекът му беше пристигнал и той си отряза парченце, без да обръща внимание на крясъците на агента, пъхна го в устата си и отпи с наслада от бирата си.
Строителните работници бяха последвали жената в бяло зад аквариума. Чух ги, заели позиции за стрелба, как ѝ крещят да легне по лице на пода.
Целият ресторант изригна. Хората бяха уплашени, повечето се опитваха да си тръгнат, вероятно без да платят.
Сунг най-после се добра до дъното на салона, като се опитваше да успокои присъстващите. Аз го последвах. Не исках да пропусна сцената.
Той заобиколи аквариума и се спря до масата зад него. Сграбчи за ръцете хората си със светлоотразителните жилетки и ги накара да свалят оръжията. Аз надникнах иззад ъгъла на аквариума и видях дамата с перуката на колене с наведена глава. Беше свалила маската от лицето си и вече беше очевидно, че не е Кари Милър.
Чрез връзките си в съдебното деловодство Бети Кларк от „Сентинел“ ми бе изпратила есемес с името ѝ, но в момента не си го спомнях. От нея знаех също, че работела за агенция, наречена „Класически компаньонки“, вземала двеста долара на час и идвала в „Комодор“ да се срещне с редовен клиент. Мен ме интересуваше клиентът.
Мръсникът, плащащ двестате долара, седеше с вдигнати ръце и отворена уста от другата страна на масата. Докато Сунг обуздаваше хората си, изражението на въпросния мръсник се промени от шок във възмущение и ярост.
Съдия Стоукър свали ръцете си на масата и изкрещя:
— Какво значи това?
