Съучастници полностью

— Съгласен. Значи или го млатим като Джо Фрейзър, или го бъзикаме като Лари Дейвид. Аз залагам на второто.

— Абсолютно, скъсай го от бъзик.

Хари грабна адвокатския бележник и автоматичната си писалка, заобиколи масата на защитата и се изправи срещу свидетеля, сияйно усмихнат.

Кръстосаните разпити са като дребните измами на карти. Нужен е верният стил за съответния обект. Първата опция с такъв като Климптън беше да му се нахвърлим като Джо Фрейзър — легендарен боксьор с убийствен удар, който приклещваше противника си в ъгъла. Боксьорите използват ринга и пространството между себе си и противника по различни начини. Анджело Дънди, самият той легендарен треньор, някога беше казал, че Али обичал да се боксира в стая, Тайсън — в килер, а Фрейзър — в телефонна кабина. Стилът „Фрейзър“ при кръстосания разпит означаваше от самото начало да натикаш свидетеля в ъгъла и да го бомбардираш с трудни въпроси един след друг с надеждата, че някой от тях ще го нокаутира.

Хари реши да използва стила на Лари Дейвид.

— Доктор Климптън — каза той, като наместваше очилата си, — преди да започнем, позволете ми да ви благодаря за показанията и за почтителното отношение, което проявихте не само към жертвите, а и към техните семейства. Знам, че днес тук изпълнявате професионалния си дълг, но вашият ентусиазъм, колкото и да е похвален сам по себе си, ви е подвел. Нека да поправим тези грешки. Един момент, позволете да погледна бележките си…

Класическото встъпление на Лари Дейвид. Хари не бе задал въпрос. Беше направил комплимент на професионалист, след което му бе казал, че е направил някои грешки, които той ще му помогне да поправи. После — пауза. За да може Хари да си прегледа бележките. Разбира се, той нямаше нужда да ги чете. Времето му бе нужно, за да могат съдебните заседатели да асимилират казаното от него, като същевременно отчетат, че Климптън не е направил опит да оспори думите му. Свидетелят нямаше въпрос, на който да отговаря, затова като професионалист изчакваше да му го зададат. Междувременно съдебните заседатели си мислеха, че той приема, че е допуснал грешки. Те не са били от злонамереност — просто е бил твърде ентусиазиран. Това е начин да използваш авторитета на свидетеля срещу самия него, който е по-ефективен, защото го превръща в свидетел на защитата, а не на обвинението.

Този стил не се отнасяше до самия Лари Дейвид, а до комедийното му шоу. Защото всичко се свеждаше дотам да накараш свидетеля да овладее ентусиазма си.

— Докторе, вие заявихте за протокола, че ако не броим травмите в областта на очите, по жените жертви са открити само по една-две прободни рани в корема или в гърдите, нали така?

— Да.

Свидетелите, които са вещи лица, са минавали многократно по този път. Те знаят, че трябва да отговарят кратко и ясно. Без подробности и спекулации. Колкото повече говорят, толкова повече шанс дават на защитата да се хване за думите им и да започне да ги стрива на малки парченца без смисъл и стойност.

— Както Лилиан Паркър, така и Пени Джоунс са имали единични прободни рани в гърдите, нали?

— Точно така.

— И тези рани са се оказали смъртоносни?

— Да, бих казал, че смъртта е била мигновена.

— А този втори нападател, когото споменахте, как точно е удържал жертвите?

Това беше отворен въпрос. С него Хари даваше на Климптън възможност да каже каквото си ще, да изтъкне каквито иска аргументи. При кръстосания разпит отворените въпроси не са добра идея. Те крият огромен риск, защото адвокатът няма контрол върху отговора на свидетеля, който е нещо повече от „да“ или „не“. Може би много повече. Ето защо методът на Лари Дейвид е опасен.

— Отзад, бих казал. Като ги е хващал за ръцете откъм гърба.

Климптън стоеше върху несигурна почва. Не там, където би желал да бъде, а където го бе насадил прокурорът.

— Но жертвата би се съпротивлявала срещу хватката на втория нападател, прав ли съм?

— Положително — каза Климптън.

— Не бих желал още веднъж да показвам снимките от местопрестъплението пред съдебните заседатели, по-скоро бих им спестил изтезанието, но ще ги покажа, ако се наложи. Това ще зависи от следващия ви отговор, докторе. Моят въпрос е: от всичките снимки, които видяхме, има ли такива, които показват следи от борба?

Климптън прехапа устна.

Хари го бе поставил натясно. Ако кажеше „да“, Хари щеше да покаже отново снимките, да ги опише в подробности, като посочи, че няма съборени мебели, няма кървави петна другаде из стаята, нито пък нещо счупено. И съдебните заседатели щяха да знаят, че са подложени на това изтезание заради Климптън. Щяха да обвинят него, а ако се опиташе да защити тезата си въпреки показаното на снимките, щеше да загуби още повече доверието им.

— Не — каза Климптън, преглъщайки гордостта си, за да не го тормози повече Хари с тези снимки.

— Нямаше и следи от охлузване и синини по жертвите, нали така?

— Не, нямаше.

— Тези жени са се борили за живота си. Сигурно са се опитвали да се отскубнат, нали?

— Сигурно.

— И са викали за помощ?