Запозна се с него, когато Меган се записа на курс по карате, където той беше инструктор. Стоеше в ъгъла на партито по случай края на семестъра в университета на Меган и Кат го съжали. Отдалече се виждаше, че не е от хората, които първи завързват разговор.
Нямаше вид на майстор по бойни изкуства — любезен, затворен, не се перчеше. Когато празненството бързо се изроди в типичните гуляи на студентите по медицина, пълно с нафиркани сестри и млади доктори, надрусали се с половин хапче екстази, Рори обясни на Кат как е започнал с бойните изкуства.
— В училище ме тормозеха. Яките момчета не ме понасяха по някаква причина. Вечно ме бутаха и сръгваха. Един ден прекалиха. Получих сътресение, имах счупени ребра, лоша картинка.
— И ти реши да започнеш да тренираш — как се казваше? — кунг-фу?
— Карате. Вадо-рю карате. И ми хареса. Освен това ми се отдаваше. Скоро никой вече не ме тормозеше.
— Наби ли хулиганите?
Той направи гримаса, сбърчи нос и тя осъзна, че харесва този мъж.
— Нещата не стоят точно така.
Трийсет години по-късно човек все още можеше да зърне у него някогашното тихо малтретирано дете. Въпреки работата си, безбройните дни, прекарани в обучаване на хората как да удрят, ритат и да парират удари, той излъчваше неподправена деликатност. Силен, но нежен мъж. Мъж, от когото една жена би искала да има деца, ако е жена с майчински инстинкт.
Каквато Кат със сигурност не беше.
Тялото на Рори беше тренирано и калено от безкрайните тренировки по карате, но нямаше как да се скрие предпазливостта на разведен четирийсетгодишен мъж. Беше преживял цялата история с щастливото семейство и не се бе получило, затова не гореше от желание да я повтори. Това устройваше Кат.
Рори беше по-възрастен от нея с повече от десет години и живееше в другия край на града в „Нотинг Хил“. Синът му обикновено идваше при баща си всеки път, когато се скараше с майка си и втория си баща.
След развода Рори беше излизал с много жени, чиито биологични часовници отброяваха последните часове — трийсетгодишни жени, които още не бяха срещнали подходящия мъж; жени, наближаващи четирийсетте, които бяха срещнали подходящия само докато установят, че той е бил подходящият негодник. Дойде му в повече. Последното нещо, което един мъж искаше да чуе на третата среща, беше колко много жената иска съпруг и дете. Това би прогонило всеки мъж. Особено разведен мъж. След всичко преживяно Кат дойде като сладко облекчение.
Тя не търсеше в него съпруг, нито баща. Харесваше живота си и нямаше нужда някакъв застаряващ принц да го променя. Ако връзката им тръгнеше към задънена улица, така да е. Защото и двамата бяха щастливи на мястото, където беше сега.
Ситуацията беше идеална, защото Рори не можеше да дари с бебе никоя жена. Кат научи всичко месец след партито на Меган в нощта, когато спаха заедно за първи път.
— Кат, ще си сложа презерватив, ако държиш. Макар да няма нужда.
Тя втренчи недоверчиво поглед в него от другата страна на леглото, чудейки се на какво се бе натъкнала този път.
— Ще си сложа презерватив, ако искаш. Разбира се. Само че няма защо да се притесняваш, че ще забременееш.
Да не би да се канеше да й обещае, че ще го извади, преди да свърши? Да бе! После щеше да й изпрати чек по пощата.
— Направил съм си операция — обясни Рори.
— Какво?
— Срязване, клъцване, процедурата. Сещаш се, вазектомия.
По някаква причина тя знаеше, че не я лъже. От начина, по който наведе глава с тъжна усмивка и изрече думите, личеше, че не ги е репетирал.
— Направих я, преди да се разпадне бракът ми. Със съпругата ми… е, положението не беше розово. Годините ни напредваха. Знаехме, че не искаме повече деца. Затова се реших. А после тя забременя от треньора си по тенис. — Нерадостна усмивка. — Оказа се, че е било съвсем навреме.
— Болеше ли?
— Малко, все едно са ти стиснали топките с лешникотрошачка.
— Добре. Няма нужда да говорим повече за това. Ела тук.
Отначало усещането беше странно — да усещаш как мъжът свършва в теб и да знаеш, че няма от какво да се притесняваш. Кат беше прекарала толкова много години в опити да се предпази от забременяване, подлагайки се на различни унизителни методи — спирала, диафрагма, кондоми, хапчета и прекъснат акт, — че сега от плещите й сякаш падна планина. Не се налагаше да следи цикъла си и да се притеснява за всичко това. Рори беше внимателен и опитен любовник, без да е от онези мъже, които държаха на всяка цена жената да свърши първа, като че ли всичко друго би било проява на лошо възпитание. Двамата дори си имаха своя шега по повод на предпазването от забременяване или по-скоро за невъзможността му.
— Как ще желаете яйцата си, мадам? — питаше Рори и Кат се провикваше:
— Неоплодени!
Тя прие неспособността му да има деца като още един подарък от съдбата в идеалния й живот. Като апартамента с изглед към Тауър Бридж, овехтялата й спортна кола и работата й на управител на един от най-модните лондонски ресторанти, в който местата бяха толкова кът, че когато се обадиш за резервации, само ти се изсмиваха и затваряха.
Необременена — това беше ключовата дума на Кат.
