— Разбирам, че така мислиш — каза Струан, — но това не значи, че си прав. Не смяташ ли, че могат да те използват?
— Кой да ме използва? Мис Брок ли?
— Горт. Или Брок.
— Не мислиш ли, че омразата ти към тях двамата влияе на всичките ти решения? — викна ядосано Кълъм.
— Да. Прецених и тази възможност. А ти, Кълъм? Мислил ли си изобщо, че е възможно да те използват?
— Да кажем, че си прав. И, да кажем, се оженя за мис Брок. Не печелиш ли и ти нещо?
Струан се зарадва, че засегнаха и този въпрос.
— Не. Защото станеш ли тай-пан, Горт ще те изяде. Ще ти вземе всичко, което имаме, и ще те унищожи… за да заграби „Ноубъл хаус“.
— Защо да унищожава съпруга на сестра си? Защо да не обединим компаниите си — Брок и Струан? Аз въртя търговията, той движи корабите.
— А кой е тай-панът?
— Ще делим и това — Горт и аз.
— Не може да има повече от един тай-пан. Това означава името. Такъв е законът.
— Но твоят закон противоречи на моя закон. Или на Горт. Можем да се поучим от грешките на другите. Ще имаме голямо преимущество, ако слеем компаниите си.
— Точно това ли възнамерява да направи Горт? — Струан се питаше дали не се е заблудил по отношение на Кълъм. Точно увлечението му към Тес и доверието му в Горт можеха да бъдат използвани за унищожаването на „Ноубъл хаус“. Брок и Горт щяха да получат всичко, което искат. „Още само три месеца и аз заминавам за Англия. Мили Боже!“ — Това ли? — повтори той.
— Никога не сме разговаряли по въпроса. Говорили сме за търговията, корабостроителството и компаниите най-общо. И как да ви сдобрим. Но наистина бихме спечелили много от това да се слеем, нали?
— Но не и с тези двамата. Ти още не си от тях. Засега.
— Но един ден ще съм.
— Може би. — Струан запали пурата. — Наистина ли смяташ, че ще можеш да контролираш Горт?
— Може би няма да стане нужда да го контролирам. Нито пък той мене. Да речем, че наистина се оженя за мис Брок. Горт си има компания и ние също. Отделно един от друг. Пак ще можем да се конкурираме. Но приятелски. Без омраза. — Кълъм заговори с по-твърд глас: — Да предположим за момент, че съм тай-пан. Брок има любима дъщеря. Спечелвам нейното благоволение и това на Горт. Като се оженя за нея, аз просто ще предразположа Брок към мен и в същото време ще натрупам опит. Ще отклонявам всякакви предложения за сливане на компаниите. После ще диктувам моите условия. Чудесен и безопасен план. Да върви по дяволите момичето. Само ще я използвам, за да възвися славата на „Ноубъл хаус“.
Струан не каза нищо.
— Не си ли мислил ти по тези възможности, и то безпристрастно продължи Кълъм. — Бях забравил, че си достатъчно проницателен, за да не забележиш, че съм влюбен в нея.
— Да — каза Струан и внимателно изтърси пепелта от пурата си в сребърния пепелник. — Съвсем безпристрастно обмислих въпроса за теб… и за Тес.
— И какво е заключението ти?
— Че опасностите за теб са по-големи от преимуществата.
— Значи ти съвсем не одобряваш намерението ми да се оженя за нея?
— Не одобрявам и това, че я обичаш. Но истината е, че я обичаш или си въобразяваш това. Има и друга истина — че ще се ожениш за нея, ако ти се удаде възможност — Струан дръпна силно от лулата. — Смяташ ли, че Брок ще одобри?
— Не знам. Не вярвам и Господ да ми е на помощ.
— А аз вярвам и Господ да ти е на помощ.
— Но ти няма да одобриш.
— Казах ти веднъж. Има само един човек на тази земя, на когото можеш напълно да се довериш. В случай че не намислиш да се опълчиш срещу „Ноубъл хаус“.
— Нима мислиш, че такава женитба е против интересите на компанията?
— Не казах това. Казах, че ти не разбираш каква опасност те грози. — Струан загаси пурата си и стана. — Тя и без това е малолетна. Би ли я чакал пет години?
— Да — отговори той, ужасен от големия срок. — Да, кълна се в Бога. Ти не знаеш какво означава тя за мен. Тя е… единственото момиче, което наистина обичам. Аз няма да се променя и ти не можеш да разбереш това. Да, ще чакам пет години. Обичам я.
— А тя обича ли те?
— Не зная. Аз… мисля, че ме харесва. Моля се да е така.
„О, Господи, какво да правя?“
„Слава богу, че вече не съм толкова млад — помисли състрадателно Струан. — Сега знам, че любовта е като морето — понякога спокойна, а понякога бурна. Опасна е, красива, смъртоносна, животворна. Но никога постоянна, а променлива. И уникална само за един кратък миг в очите на времето.“
— Нищо няма да правиш, момче. Но още тази вечер ще говоря с Брок.
— Не — извика уплашено Кълъм. — От това зависи моят живот. Не искам ти да…
— Това, което искаш да направиш, е в разрез с моите интереси и с тези на Брок — прекъсна го Струан. — Ще говоря с Брок.
— Значи ще ми помогнеш?
Струан прогони една муха от лицето си.
— Какво ще кажеш за двайсетте гвинеи, Кълъм?
— Какво?
— Моите пари за ковчега. Двайсетте златни монети, които Брок ми даде и ти задържа. Забрави ли?
Кълъм отвори уста да каже нещо, но се отказа.
— Да. Забравих ги. Просто изхвръкнаха от главата ми. — В очите му се изписа дълбока мъка. — Защо да те лъжа? Едва не те излъгах. Това е ужасно.
— Да — потвърди Струан, доволен, че синът е издържал още един изпит и научил още един урок.
