— Мили боже, ти си ужасно твърдоглав човек и не искаш да разбереш. Грешиш, Дърк. — Брок внезапно се почувства уморен и много стар. Искаше да сложи край на това. — Ако не беше бала, никога нямаше да се случи. Ти я избра за първия танц. Ти я посочи да спечели наградата. Ти…
— Не аз! Сергеев я избра!
— Истина ли е това?
— Да.
Брок втренчи поглед в Струан.
— Тогава може би това е Провидението. Тес не беше най-красиво облечената дама. Знаех си. Всички знаеха — освен Кълъм и Тес. — Той пресуши чашата и я остави на масата. — Ето моето предложение. Ти не обичаш своя Кълъм така, както аз обичам Тес, но нека им пожелаем попътен вятър, открито море и спокойно пристанище. Момчето го заслужава. С тази могила той спаси врата ти, защото, кълна се в Христос, щях да те удуша с нея. Ако ти трябва битка, ти си я получи. Ако ми попадне прът в ръцете, за да те пребия в честна битка, кълна се в Христос, пак ще го направя. Но не и тях двамата. Дай им попътен вятър, открито море и спокойно пристанище, за да вървят с Бога напред, а?
Брок протегна ръка.
Струан заговори с дрезгав глас:
— Ще ти стисна ръката за Тес и Кълъм. Но не и за Горт.
Начинът, по който Струан изрече „Горт“, смрази кръвта на Брок.
Но той не отдръпна ръката си, въпреки че споразумението криеше голяма опасност.
Стиснаха си здраво ръцете.
— Ще изпия още една чаша, за да дойде всичко на място — каза Брок. — Тогава ще можеш да се разкараш от дома ми. — Той вдигна звънеца и позвъни трети път и когато отново никой не се появи, го запрати към стената. — Ли Танг! — изрева той. — Гласът му отекна странно.
Чу се шум на тичащи стъпки по голямото стълбище и на вратата се появи уплашеното лице на португалския чиновник.
— Всички слуги са изчезнали, сеньор. Никъде не мога да ги открия.
Струан изтича до прозореца. Амбулантните търговци, сергиджиите, зяпачите и просяците напускаха безмълвно площада. В английската градина група търговци слушаха и наблюдаваха, замръзнали по местата си.
Струан се обърна и се втурна към мускетите. Стигна до рафта едновременно с Брок.
— Всички да слезнат долу! — извика Брок на чиновника.
— Във фабриката ми, Тайлър. Бий тревога — каза Струан и в същия миг изскочи навън.
След час всички търговци и техните чиновници се бяха струпали във фабриката на Струан и в намиращата се отпред английска градина. Отряд от петдесет войници беше въоръжен за бой и разположен край портата. Офицерът — капитан Оксфърд — едва двайсетгодишен, бе строен, хубав, мускулест мъжага.
Струан, Брок и Лонгстаф бяха застанали в средата на градината. Наблизо стояха Джеф Купър и Сергеев. Нощта беше влажна, гореща и мрачна.
— Не е зле да наредите незабавна евакуация, Ваше превъзходителство — каза Струан.
— Да — съгласи се Брок.
— Не е нужно да бързаме, господа — отвърна Лонгстаф. — Това се е случвало и по-рано, нали?
— Да. Но винаги преди това Ко-хонгът или мандарините са ни предупреждавали. Никога не е ставало така внезапно. — Струан се вслушваше напрегнато в нощта, но очите му брояха завързаните за пристана лорчи. „Има достатъчно за всички“ — помисли си той.
— Нещо не ми харесва нощта.
— Нито на мен, дявол я взел. — Брок плю гневно. — Да се качваме по корабите, казвам аз.
— Нима смятате, че има опасност? — попита Лонгстаф.
— Не знам, Ваше превъзходителство. Но нещо ми подсказва, че трябва да се измъкваме оттук — обясни Струан.
— Или поне да се качим на корабите. Засега търговията е приключила, така че можем да си вървим или да останем, ако искаме.
— Но те няма да посмеят да ни нападнат! — ядоса се Лонгстаф. — Защо им е? Какво печелят с това? Преговорите вървят чудесно.
Смешна работа.
— Просто предлагам, Ваше превъзходителство, да постъпим така, както винаги сте ни съветвали — да се подготвим за всякакви изненади.
Лонгстаф махна леко с ръка на офицера.
— Раздели хората си на три групи. Завардете източния и западния край. Също улица Хог. Не. Не пускайте никого по площада до ново нареждане.
— Да, сър.
Струан видя Кълъм, Хорацио и Горт, застанали близо до един фенер. Горт обясняваше на Кълъм как се зарежда мускет, а той слушаше внимателно. В сравнение със сина му, Горт изглеждаше здрав, жив и снажен. Струан отмести поглед и съзря Маус да разговаря в тъмното с висок китаец, когото не познаваше. Любопитен, тръгна към тях.
— Разбрахте ли нещо, Волфганг?
— Не, тай-пан. Никакви слухове, нищо. И Хорацио не е чувал. Гот им химел, нищо не разбирам.
Струан разгледа китаеца. Беше облечен в мръсни селски дрехи и изглеждаше на малко повече от трийсет години.
Тежки клепачи, надвиснали над проницателни очи, които гледаха Струан също така любопитно.
— Кой е той?
— Хунг Хсу Чун — отвърна гордо Волфганг. — Той е хака — кръстен, тай-пан. Аз го кръстих. Най-добър е от тях. С блестящ ум, прилежен, макар и селянин. Най-сетне имам човек, който ще разпространява слово и ще ми помага в делото му.
— Не е зле да му кажеш да си върви. Ако стане нещо и мандарините го хванат с нас, ще имаш един покръстен по-малко.
