От Англия пристигаха кораби, натоварени с провизии, роднини, приятели и много непознати. И с всеки кораб прииждаха нови хора от Макао: португалци, китайци, евроазиатци, европейци — майстори на платна, тъкачи, чиновници, слуги, бизнесмени, продавачи и купувачи, кулита, безработни и такива, чиито професии ги бяха заставили да дойдат в Хонконг. Това бяха всички, които служеха в китайската търговия, които живееха от нея и се хранеха от нея. Сред пристигащите имаше дами, момичета, хора, вземащи опиати, производители на джин, играчи на хазарт, контрабандисти, джебчии, похитители, крадци, просяци и пирати — с една дума, измета на всяка нация. Те също си намериха убежища и започнаха да строят жилища и свои делови центрове. Магазини за продажба на джин, публични домове, опиумни подземия, които започнаха да се множат в Куинс таун и да изникват по Куинс роуд. Престъпленията нараснаха неимоверно и полицията — такава, каквато беше — потъна до гуша в работа. Сряда бе ден за наказания с камшик. За радост на праведните, получилите присъда злодеи бяха публично наказвани пред затвора за назидание и предупреждение към злото.
Британското правосъдие — независимо, че бе прилагано с бърза и твърда ръка — изглеждаше меко в очите на китайците. Традиционните китайски наказания включваха публични мъчения и бой до смърт, изкълчване на пръстите, осакатяване, избождане на едно или две очи, отсичане на ръка или ръце, крак или крака, жигосване, отрязване на меса, удушаване с въже, ослепяване, изтръгване на езика или смазване на гениталиите. Китайците нямаха съдопроизводство. Тъй като Хонконг оставаше извън бледото китайско законодателство, всички криминални престъпници, които успяваха да избягат от континента, пристигаха на безопасно място в Тай Пинг Шан, за да се възползват от снизходителността на варварското правосъдие.
И докато на острова процъфтяваше цивилизацията, започна да се трупа и боклук. С боклука дойдоха и мухите.
Водата започна да застоява в изхвърлени варели, спечени гърнета и тигани. Изхвърляха я в бамбуковите скели, в края на градините и в мочурливите места на низината. Тези малки гнойни язви закипяха от живот: ларви, които се превръщаха в комари. Бяха дребни, крехки и много особени, толкова деликатни, че летяха само след залез-слънце маларични комари.
И населението на Хепи вели започна да измира.
<p>Двадесет и шеста глава</p>— За бога, Кълъм, не мога да направя нищо повече от теб. В Куинс таун върлува смъртоносна треска. Никой не знае причината. Ето, сега се разболя и малката Карин.
