Площадът пред фабриката на Струан и градината бяха пълни с търговци, които бягаха към лорчите. Някои от войниците бяха заели позиции край градинската стена, готови за последна отбрана, и Струан отиде при тях, за да им помогне да прикриват отстъплението. С ъгълчето на окото си видя, че Кълъм се втурна обратно във фабриката, но го отвлече видът на втората тълпа, която прииждаше по улица Хог. Войниците, които охраняваха този край, изстреляха залп и отстъпиха в строен ред към английската градина, където застанаха до другите войници, за да прикриват последните тичащи към корабите търговци. Тези, които бяха вече на борда, приготвиха мускети, но нападателите се бяха съсредоточили единствено около фабриките в долния край на площада и почти не обръщаха внимание на търговците, което беше странно.
Струан видя с облекчение, че Купър и американците са на борда на една от лорчите. Беше помислил, че са все още във фабриката.
— Честен кръст, погледнете тези негодници — извика Лонгстаф, без да се обръща специално към някого, като застана навън от градината и наблюдаваше тълпата с бастун в ръка. Знаеше, че това означава край на преговорите и че войната е неизбежна. — Силите на Нейно величество скоро ще сложат край на тази безсмислица.
Той се върна обратно в градината и откри Сергеев, който наблюдаваше бъркотията с двама въоръжени лакеи в ливреи, застанали уплашено до него.
— Не желаете ли да се качите заедно с мен на борда, Ваше височество? — опита се той да надвика шума.
Лонгстаф знаеше, че ако бъде ранен Сергеев, ще стане международен въпрос, който ще накара царя да изпрати наказателни военни кораби и войски в китайските води. „Но това няма да стане, дявол го взел!“ — помисли си той.
— Има само един начин да се справим с тези гадове. Мислите, че вашата демокрация ще им подейства ли?
— Разбира се. Трябва само да им дадем време — отговори с готовност Лонгстаф. — Нека се качваме сега. Имаме късмет, че вечерта е хубава.
Един от руските слуги каза нещо на Сергеев, който просто го изгледа. Слугата побеля и млъкна.
— Щом желаете, Ваше превъзходителство — каза Сергеев, като се опита да покаже не по-малко пренебрежение към тълпата. — Но предпочитам да почакам тай-пана.
Той извади кутийката си с енфие и я предложи, доволен, че пръстите му не треперят.
— Благодаря — отговори Лонгстаф и взе малко от праха.
— Отвратителна история! — каза той и отиде до Струан. — Какво, по дяволите, им стана, Дърк?
— Сигурно са ги подвели мандарините. Никога преди това не е имало такава голяма тълпа. Никога. Най-добре се качвайте на кораба.
Струан наблюдаваше площада. И последните търговци се качиха на борда. Само Брок не се виждаше. Горт и хората му все още пазеха източната врата на фабриката си и Струан се вбеси, когато го видя да стреля по тълпата, която не ги заплашваше пряко.
Искаше му се да даде заповед за незабавно отстъпление, после в суматохата да вдигне мускета си и да застреля Горт. Знаеше, че никой няма да забележи. Щеше да му спести труда в бъдеще. Но Струан не стреля. Искаше да се наслади на удоволствието да види ужаса в очите на Горт, когато наистина го убие.
Хората в лорчите се отделиха бързо от брега и много от корабите заплуваха към средата на реката. Странното беше това, че множеството продължаваше да не им обръща внимание.
От фабриката на Тилмън — Купър започна да извира пушек. Цялата сграда пламна изведнъж с повея на вятъра и огънят озари нощта.
Струан видя как Брок изхвърча от фабриката в едната ръка с мускет и в другата с кама, с джобове, натъпкани с книжа. Главният му счетоводител Алмейда тичаше напред към кораба, прегърбен под тежестта на книгите, охраняван от Брок, Горт и хората им. След това нова тълпа нападна източния край и помете войниците. Струан разбра, че е време да бяга.
— На кораба! — изрева той и се извърна към градинската порта.
Замръзна на мястото си. На стената се беше облегнал Сергеев с пистолет в едната ръка и с рапира в другата. До него се беше изправил Лонгстаф. — Време е да бягаме! — изкрещя той, за да надвика врявата.
Сергеев се разсмя:
— Накъде?
Чу се гръмотевична експлозия, когато пламъците обхванаха арсенала на американците, сградата се разтърси и посипа китайците с горящи отломки, като някои уби, а други осакати. Триадските знамена прекосиха улица Хог и разяреният рояк от грабители ги последва, като последователно рушеше източните фабрики. Струан беше вече отминал портата, когато си спомни за Кълъм. Извика на хората си да го прикриват и се втурна обратно.
— Кълъм! Кълъм!
Кълъм се появи и затича надолу по стълбите.
— Забравих нещо — каза той и побягна презглава към лорчата.
Сергеев и Лонгстаф все още чакаха с хората до портата. Третата тълпа, която се разля по площада, им пресече пътя и нападна фабриката, която бе до тяхната. Струан му посочи стената и те я пресякоха. Кълъм падна, но баща му го вдигна и двамата се втурнаха към корабите. Сергеев и Лонгстаф ги следваха по петите.
