Струан се престори, че мисли, но умът му не го побираше. Преди да се срещне със Скрагър, не беше чувал никога за У Куок. Баща та У Фанг Чой му бе известен, но не и синът. Не сподели с Маус какво бяха говорили в джонката, нито какво му бе казал Скрагър — само Роб и Кълъм знаеха. Няма как Мери да е чула за У Куок от тях. Но информацията трябва някак си да е дошла от У Куок или от Джин-куа. Но как?
— Това е обикновено китайско име — каза накрая той. — Защо питаш?
— Той е най-големият син на У Фанг Чой.
— Пиратският главатар? Уайт лотъс? — Струан се престори на учуден.
— Много обичам да ви шокирам — развесели се тя. — Между другото императорът е предложил тайно чрез хопото в Кантон мандарински постове на У Куок и на У Фанг Чой. И генералгубернаторство в провинция Фукиен… и Формоса… В замяна трябва да нападнат корабите в пристанище Хонконг. С цялата си флотилия.
— Кога се очаква да нападнат? — Струан наистина се изненада.
— Още не са приели. Както казват китайците, „все още преговарят“.
„Дали услугите, които искаше У Куок, не бяха замазване на очите? — питаше се Струан. — Дяволска игра, преплетена с други игри, която да отслаби бдителността ми и да ме измами? Тогава защо монетата? Биха ли рискували цялата си флотилия? Четири хиляди джонки, пълни с пиратска сган, могат да ни свършат вероятно!“
— Можете ли да разберете дали те ще приемат… дали ще има атака?
— Не съм сигурна, но мисля, че ще мога. Но това не е всичко, тай-пан. Би трябвало да знаете, че са удвоили наградата за вашата глава. Има награда и за Кълъм. Десет хиляди долара. За всеки англичанин. Джордж Глесинг, Лонгстаф, Брок — гласът й се понижи, — за Мей-мей, Дънкан и Кейт също. Ако ги хванат живи.
— Какво?
— Чух това преди три дни. Не ви намерих тук, така че хванах първия кораб за Макао, но вие току-що бяхте заминали. Отидох да видя Мей-мей. Казах й, че ме изпращате, тъй като децата и тя са в опасност. После отидох до вашия компрадор и му казах от ваше име да прибере Мей-мей и децата и че ако нещо им се случи, преди да се върнете, ще обесите него, децата му и децата на неговите деца.
— Какво ви отговори Чен Шенг?
— Каза да ви съобщя да не се страхувате. Заведох Мей-мей и децата в къщата му и дойдох в Хонконг. Мисля, че засега са в безопасност.
— Той знае ли за среброто?
— Разбира се. Част от него, една малка част, е негово. Каква по-добра инвестиция за него от тази?
— Кой друг е участвал?
— Знам за Чен Шенг, Джин-куа, кохонгските търговци — те всички имат дял. Около петнайсет лака. За останалото не съм сигурна. Вероятно манчуанските мандарини.
— Тай-сен?
— Не. Той е изцяло в немилост. Конфискуваха цялото му богатство. Кохонгът го изчисли на около две хиляди лака. Злато…
— Чен Шенг каза, че ще се погрижи за тях.
— Да. Сега, когато сте отново богат, той ще ги пази като зеницата на окото си. Поне засега.
— Почакайте, Мери — погледът на Струан се обърна към брега. Забеляза Волфганг и му извика, махна към него с ръка и изтича до него.
— Волфганг, вземи Орлов и отидете с „Чайна клауд“ до Макао. Вземете Мей-мей и децата и ги доведете заедно с дойката тук. Разпънете всички платна. Оставете Кудахи да охранява палатката.
— Да ги доведем тук ли?
— Да. Утре се връщайте. Те се намират при Чен Шенг.
— Да ги доведем тук? Открито?
— Да, за бога! Тръгвайте веднага!
— Няма да го направя, тай-пан! Не открито. Вие ще се компрометирате. Знаете, че всички ще ви обърнат гръб.
— Мандарините са определили награда за главите им. Побързайте!
—
Струан се върна при Мери.
— Кой ви каза, че се готви похищение, Мери?
— Човек, когото не познавате.
— Вие се излагате на голяма опасност, момиче. Получавате информацията, после действате на своя глава.
— Старая се да внимавам.
— Веднага напуснете Макао и не се връщайте. Отървете се от този живот веднъж завинаги. Късметът няма да ви съпровожда вечно.
— Хайде да говорим за вас, тай-пан. Не можете да изложите на показ китайската си любовница.
— На борда на кораба тя и децата ще бъдат в безопасност — единствено това има значение.
— Но не и в нашето общество, за бога. Това вие знаете добре. Те ще ви унищожат, тай-пан — дори вас, — ако се опълчите против техните глупави условности. Ще го направят. Тя е китайка. Да вървят по дяволите!
— Да. Но проклятието ви е безсилно, а освен това трябва да мислите за дома си. Докато криете Мей-мей, тя няма да представлява заплаха за тях. Това, което не се вижда, не съществува. Не е моя работа да ви съветвам — знаете това по-добре от всеки друг, — но ви моля — крийте я!
— Така и ще направя, освен ако не бъде застрашена. Много съм ви задължен, Мери.
— Да! — В очите й блесна странен пламък. — Бих желала да направите нещо за мен.
— Кажете какво.
— Каквото поискам?
— Кажете какво е то!
