— Съжалявам, чух за загубата ви, сър — каза Гордън. — Опитах се да ви видя, но не успях. Отправих молитва.
— Благодаря.
— Майка ми каза да ви предам, че ще бъде сто дни в траур, както е прието.
— Кажи й, че не е необходимо — каза Струан, като знаеше, че ще стане така, както бе казала. — Какво прави, след като те видях за последен път?
— Нищо особено. Опитах се да помогна на Чен Шенг да намери някакъв заем за вас, сър. Но се боя, че не успяхме. — Вятърът духна плитката му и я залюля.
— Много трудно се намират заеми — каза Струан.
— Да, така е наистина. Съжалявам.
Гордън Чен си представи всичкото огромно богатство, скрито в трюма на „Чайна клауд“, и се изпълни с възхищение към баща си. Бе чул тазсутрешните слухове и те бяха потвърдени от други, проникнали в Тай Пинг Шан: че тай-панът незабелязано изнесъл среброто изпод носа на омразните манчури. Но не каза нищо за възраждането на „Ноубъл хаус“, защото щеше да бъде неучтиво.
— Може би е време да ти отпусна малък заем. Бих могъл да го уредя. Да речем, един лак сребро.
Гордън Чен зяпна и очите му блеснаха.
— Това е огромна сума, сър.
— Ще получаваш една четвърт от печалбата. Аз ще получавам останалите три.
— Това е справедливо, сър — отвърна Гордън и бързо събра мислите си. — Щедро. Рядко срещана човечност в подобни времена. Но ако получа две трети, а вие — една, това ще ми помогне значително да увелича печалбите ви. Значително.
— Аз също очаквам голяма печалба. — Струан хвърли пурата. — Ще бъдем съдружници. Ще вземеш една втора и аз — една втора. Това е тайно споразумение между нас двамата. Всеки месец ще водиш счетоводната отчетност. Съгласен ли си?
— Съгласен съм. Вие сте повече от щедър, сър. Благодаря ви.
— Нека се видим тази вечер и ще ти дам необходимите документи. Ще бъда на борда на „Рестинг клауд“.
Гордън Чен бе толкова щастлив, че му се искаше да скача и крещи от радост. Не можеше напълно да прецени щедростта на баща си. Но знаеше, че да имаш един лак е много по-безопасно. Освен това лесно можеше да го превърне в хиляди. Ако има джос. Помисли си за Хунг Мун Тонг и се попита дали верността му към тайното дружество „тонг“ нямаше да попречи на верността към баща му. И ако това стане, кое ще вземе връх.
— Как да ви благодаря, сър! Веднага ли ще започне съвместната ни работа?
— Да, предполагам, че ще искаш да участваш в търга за земята.
— Имах желание… — каза Гордън Чен и спря.
Към тях се приближаваше Кълъм с намръщено лице.
— Здравей, Кълъм — поздрави Струан.
— Здравей, татко — отговори той.
— Това е Гордън Чен. Синът ми Кълъм — каза Струан и забеляза, че тълпата на брега се е смълчала и е вперила погледи в тях.
Гордън Чен се поклони.
— Имам честта да се запозная с вас, сър.
— Гордън е твой природен брат.
— Зная. — Кълъм подаде ръка. — Приятно ми е да се запознаем.
Поразен, че Струан го признава гласно за свой син, Гордън безсилно протегна ръка.
— Благодаря. Много благодаря.
— На колко години сте, Гордън?
— На двайсет, сър.
— Братята си говорят на малко име, как мислите?
— Ако това ви харесва.
— Трябва добре да се опознаем. — Кълъм се обърна към баща си, който беше разтърсен от признанието на сина си, че знае за Гордън.
— Съжалявам, че те обезпокоих, татко. Просто исках да се запозная с Гордън — каза той и си тръгна.
Струан усети как тишината гръмна и притихналият бряг отново оживя. С почуда видя, че по лицето на Гордън се стичат сълзи.
— Съжалявам. Аз… Аз чаках това цял живот, мистър Струан. Благодаря. Благодаря ви — каза Гордън с развълнуван глас.
— Повечето хора ме наричат тай-пан, момче. Нека забравим „мистър Струан“.
— Да, тай-пан. — Гордън Чен се поклони и се отдалечи.
Струан тръгна след Кълъм и видя катера на Лонгстаф на брега. С него бяха адмиралът и група морски офицери. Също и Хорацио.
„Добре — помисли си Струан. — Сега Брок.“
Махна с ръка на Роб и посочи Брок. Роб кимна, остави Сара и настигна Кълъм. Заедно се присъединиха към Струан.
— В тебе ли са документите, Роб?
— Да.
— Хайде тогава. Да си върнем полиците. — Струан погледна към Кълъм. — Няма защо да се вълнуваш, момче.
— Да.
Повървяха малко и Струан каза:
— Радвам се, че се запозна с Гордън. Благодаря.
— Аз… Аз исках да се срещна днес с него и теб. Ъъ… на публично място.
— Защо?
— Не издига ли това твоя престиж, който според теб е много важен?
— Кой ти каза за Гордън?
— Чух да разправят, когато се върнах от Кантон. Хората винаги са готови да разпространяват лошите новини. — Кълъм си спомни насмешливите усмивки на търговците и жените им, с които се беше запознал. „Колко жалко, младежо, че идвате в такова лошо време. Жалко, че къщата не съществува вече. Същото ще стане с «Ноубъл хаус»“ — казваха те по най-различни поводи. Но Кълъм знаеше, че всички тържествуват, радостни, че къщата е така унизена. Леля Сара първа му бе отворила очите и му бе показала колко е наивен. Минаваха един ден по Куинс роуд покрай някакви евроазиатци — първите, които виждаше — момче и момиче — и той я бе попитал каква е националността им и откъде са те.
