Флагманът стоеше тихо на котва в пристанището, заобиколен от сампани в искрящото море. Отзад бе закотвен „Чайна клауд“, а близо до него „Уайт уич“.
— Корабите са така красиви — каза тя. — Кой ви харесва най-много?
Той се приближи до нея. Знаеше, че не може да е Лонгстаф. Нямаше никакъв смисъл, особено за нея, това да е той. Може би за Джин-куа, но не и за нея.
— Мисля, че онзи — каза той мрачно и посочи „Чайна клауд“.
Мей-мей зяпна и изпусна ветрилото.
— Господи! — извика тя на английски. А Сам бързо вдигна глава и Мей-мей успя да се овладее. Гордън Чен вдигна ветрилото, поклони се ниско и й го подаде отново.
— Благодаря — каза тя и продължи на сучоски диалект. — Предпочитам онзи кораб. — Тя посочи с ветрилото си към „Уайт уич“. Още не можеше да се съвземе от ужасната мисъл, че Гордън Чен се бе заблудил. Какво щеше да стане, ако убиеха любимия й тай-пан. — Другият е безценен камък. Безценен, чувате ли? Недостижим, кълна се във всички богове! Как смеете да помислите нещо друго!?
Облекчението му бе явно.
— Извинете ме, Върховна. Веднага бих направил пред вас хиляда поклона, за да ви покажа нищожното си смирение, но това ще се стори странно на робинята ви — каза той бързо на смесица от сучоски и мандарински език. — За момент в глупавата ми глава влезе дявол и аз не ви разбрах добре. Разбира се, аз никога не бих сравнявал двата кораба. Никога!
— Да — каза тя, — ако някой би опрял дори едно конопено въже, дори една треска от единия кораб до другия, бих го преследвала до дълбините на ада, задето се е осмелил да оскверни такъв безценен камък. Бих му изтръгнала тестисите и избола очите, за да го нахраня с тях!
Гордън Чен трепна, но продължи спокойно разговора.
— Не се страхувайте, Върховна. Не се страхувайте. Ще направя сто поклона на покаяние, задето не разбрах разликата между скъпоценния камък и дървото. Няма никога да направя намек, никога няма да поискам да помислите, че не съм ви разбрал.
— Добре.
— Извинете ме сега, Върховна, трябва да тръгвам и да върша работата си.
— Работата ви тук не е свършила — отряза го тя. — Доброто поведение изисква да пием още чай. — Тя плесна с ръце към А Сам и поръча нов чай. Когато А Сам се върна, Мей-мей заговори на кантонски. — Чух, че много кораби ще тръгнат скоро за Макао.
Гордън веднага разбра, че Брок трябва да бъде премахнат в Макао, и то незабавно.
Очите на А Сам светнаха:
— И ние ли ще ходим там? О, умирам да видя отново Макао. — Тя се усмихна стеснително на Гордън Чен. — Познавате ли Макао, почтени господине?
— Разбира се — отговори той. Знаеше, че обикновена робиня не би дръзнала да го заговори. Но това беше лична довереница на Мей-мей и нейна частна робиня, което й даваше много привилегии. Също тя беше много красива за обикновено момиче „хокло“. Той погледна отново към Мей-мей. — Жалко, че тази година не мога да отида там. Макар че много от моите приятели непрекъснато кръстосват насам-натам.
Мей-мей поклати глава.
— Чухте ли, че снощи варваринът — син на татко, се сгоди и ще се жени? И представяте ли си за кого? За дъщерята на своя враг! Изумителни хора са тези варвари!
— Да — съгласи се Гордън Чен, изненадан, че Мей-мей счете за нужно да изясни необходимостта да се премахне Брок. Да не би да иска да бъде унищожено цялото семейство? — Невероятно!
— Не че имам нещо против бащата — той е стар и ако боговете са справедливи, ще сложат скоро край на неговия джос. — Мей-мей тръсна глава и украшенията й от нефрит и сребро зазвънтяха. — Що се отнася до момичето, мисля, че ще роди добри синове, макар че какво ли хубаво може да види един мъж в това дебелокрако нещо с гърди като кравешко виме.
— Да — каза с готовност Гордън.
Това означаваше, че Брок няма да бъде убит. Нито дъщерята. Оставаха майката и синът. Малко невероятно да е майката, следователно е синът. Горт! Но защо само той? Защо не бащата и сина? Защото явно и двамата застрашаваха тай-пана. Уважението на Гордън към баща му порасна значително. Колко мъдро от негова страна да направи така, че Мей-мей да изглежда изобретателят на стратегията! Колко хитро да подскаже идеята на Мей-мей, която посещава Джин-куа, който от своя страна има връзка с мен! Колко умно! Разбира се, това означава, че тай-панът знае за тайния канал на Мей-мей. Сигурно нарочно й е дал информацията, за да задължи Джин-куа към нея. Но знае ли той тогава за Триадите? И за мен? Едва ля.
Изведнъж той се почувства уморен след толкова много опасения и вълнения. Освен това непрекъснато се безпокоеше от все по-големия натиск, който мандарините оказваха върху Триадите в Квантунг, както и върху тези в Макао. Дори върху Тай Пинг Шан. Мандарините имаха много агенти сред хората на хълма и макар голяма част от тях да бяха разкрити и четирима — унищожени, безпокоеше се ужасно от тяхното присъствие там. Ако се разчуеше, че той бе начело на Триадата в Хонконг, нямаше да може да се върне вече в Кантон, а животът му тук щеше да е по-лош от този на сампански лодкар.
