Бащата на Кордеро скочи да я защити, но Сабатини го перна с дръжката на пистолета си през лицето. Краката на стареца се подкосиха и той се стовари обратно на канапето.
Кордеро отново заговори бързо на португалски и се обърна към бившия си колега:
— Сал, престани.
—
Сграбчи косата ѝ, рязко наведе главата ѝ надолу, така че се наложи тя да пристъпва настрани. Хвърли поглед към вбесения ѝ баща и ужасената ѝ майка и процеди:
— Мръднете ли, всички умирате. Детето — също. Ясно ли е?
Кордеро заговори пак на португалски на вцепенените си от ужас родители и те само кимнаха.
— Така е по-добре — ухили се Сабатини. — Да вървим. — И той я повлече към мястото, където стоеше телефонът ѝ. Изскубна кабела от стената и продължи с нея към стаята на Марко.
— Сал, няма смисъл да правиш…
— Шшт — зашепна той. — Всичко ще стане много тихо и много бързо. Ще видиш. Ще бъдем много щастливи.
Стигнаха вратата на детската стая и с върха на обувката си Сабатини я бутна. Погледна към леглото, но момченцето го нямаше там.
— Къде е? — вбеси се той. — Къде, по дяволите, е?
Кордеро мълчеше.
Влачейки я за косата, той пристъпи в стаята и с рязко движение вдигна завивките. С трясък отвори и вратата на шкафа, но детето го нямаше и там.
Излезе в коридора, влачейки Кордеро след себе си, и я блъсна на пода в дневната. Тъкмо да ѝ каже, че ще я застреля, ако родителите ѝ не кажат къде е скрито детето, видя, че възрастните хора са изчезнали.
— Какво, по дяволите, става тук? — изкрещя той почти с писък. — Къде са?
— Навън са, задник такъв! Да ми задигнат нова лодка — рече нечий глас зад него.
Преди Сабатини да успее да реагира, Харват натисна спусъка на пистолета си два пъти, прицелвайки се точно там, където онзи заслужаваше.
С финансовата си мощ и силната си власт федералният резерв, или по-точно Мънро Луис, действащ от името на Резерва, бе в състояние да направи невъзможното възможно, включително и да състави фиктивни летателни планове за своя свръхзвуков персонален джет „Еъриън“.
Докато Рийд Карлтън, Лидия Райън и Боб Макгий водеха „задушевни“ разговори с генерал Джордж Джонсън и неговия екип в дирекцията на националното разузнаване, Харват успя да преодолее всички тайни и забрани и откри самолета с едно обаждане на определен телефон.
— Буенос Айрес — отговори Натали, шведската стюардеса. — Оттам имахме допълнителни пасажери, отлетяхме още по̀ на юг до Тиера дел Фуего, след което всички слязоха на летището в Ушуая.
Харват ѝ благодари и предаде информацията на хората на Джонсън. Само след час разполагаха със записи от охранителни камери в Аржентина. Много скоро разпознаха мъжете, които Фил Дъркин бе качил на борда в Аржентина — нещо средно между гангстери и наемни убийци, които Управлението използваше от време на време за операции в Южна Америка.
Щом определиха дестинацията, Райън позвъни на бившата жена на Дъркин с въпроса защо може да е избрал това място. Дали е споменавал някакви задачи там или контакти?
— Фил имаше много контакти в Патагония — беше се засмяла Бренда. — Всичките са ненадеждни, но не в онзи смисъл, за който си мислиш.
Бренда обясни също, че съпругът ѝ бил страстен риболовец и много пъти пътувал до Тиера дел Фуего. Любимото му място било Кау Тапен Лодж на брега на река Рио Гранде. Реката прекосява Андите, стига до Атлантическия океан и е известна като най-доброто място за лов на пъстърва в света. Преди бракът им да започне да куца, Фил споменавал, че може да живеят там след пенсионирането си. Нямала доказателства, но според нея той бил построил къща там.
Това беше всичко, което Харват и останалите от групата научиха, но на генерал Джонсън му беше достатъчно. Всички бяха убедени къде точно се е скрил Фил Дъркин. Сега оставаше въпросът и как да се справят с него.
Аржентина беше страна, твърде чувствителна към Съединените щати в политическо отношение. Сигурно беше, че ще съдействат в някои отношения и вероятно ще създадат проблеми в други. Всички бяха единодушни, че колкото по-малко информация получат аржентинците, толкова по-добре.
Оръжието пристигна на Тиера дел Фуего през Фолклендските острови и един контакт на Стареца със Специалната въздушна служба на Великобритания. Оттам му предложиха и стрелци, но той любезно отклони предложението. Прие обаче да осигуряват наблюдение. Разполагаха с много опитни оперативни кадри на Тиера дел Фуего и с радост му ги предоставиха. До пристигането на Харват и екипа му ранчото на Дъркин бе открито и всички бяха по местата си. В Северна Вирджиния генерал Джонсън и Стареца следяха развитието по сателит.
Лидия Райън бе настояла да се включи в операцията. От всичко, което Харват беше чул за нея, тя бе наистина подходяща и той не възрази. Стареца предложи Слоун Ашби също да вземе участие и Харват с радост прие. Професионалната ѝ история беше достатъчна гаранция за уменията ѝ.
