Насири вдигна ръце с дланите нагоре и наклони глава към едното си рамо.
— А ти какво би си помислила, ако си на наше място, и правителствата в съседните държави падат едно след друго?
— Мисля, че държава като Йордания би трябвало да има повече доверие на своите съюзници.
Мъжът се наведе напред и зададе първоначалния си въпрос:
— Ще бъде ли Йордания следващата държава От Близкия изток, която ще бъде съсипана?
— Много може да са причините за такава среща в Кипър.
— Така ли? — Мъжът се пресегна към куфарчето и извади две папки. Остави ги да тупнат на масата. — Възможно ли е тези причини да са същите, или е нещо друго, защото хората от твоя екип са видени както в Египет, така и в Либия, преди правителствата да паднат?
Тя щеше да подчертае отново, че те не са от „нейния екип“, но беше твърде изненадана от думите му, за да се обади. Американците на тези снимки не само бяха освободени от ЦРУ, те бяха уволнени, при това с доста черни точки в досиетата.
Лидия Райън добре познаваше човешкото поведение и беше наясно, че откъдето и да бе почерпил информацията, Нафи е сто процента сигурен в нея. Което означаваше, че шефът му — също, а най-вероятно и кралят на Йордания. Иначе Нафи нямаше да бъде изпратен тук да се срещне с нея по този начин.
— Не знам какво да кажа — рече тя най-накрая.
Йорданецът бутна папките към нея.
— Кажи ми какво разбираш от написаното тук.
— Разбира се, но…
— И дали имаш някакви отговори.
— Нафи, не мога да ти обещая нищо.
Насири я изгледа с непроницаемо изражение на лицето. За пореден път се пресегна и извади трета папка от куфарчето си, но този път не я отвори. Нито я плъзна напред върху масата. Само потупа корицата с показалец.
— Съжалявам, че трябва да го направя.
— За какво съжаляваш?
— Имай предвид, че се отнасяме много сериозно към заплахата за оцеляването на Кралство Йордания.
Този път в гласа му се прокрадна нова нотка, която никак не се хареса на Лидия.
— Какво има в папката, Нафи?
Йорданецът повдигна корицата, но само толкова, колкото да вижда какво има вътре, без Райън да успее да погледне написаното.
— През зимата успяхме да се внедрим в терористична група за прекарване на материали за взривове на хора, които умеят да приготвят бомби, и на самоубийци в Сирия през Ливан. Наш човек, който работеше в групата, стигна до информация за заговор за нападение на Съединените щати в много напреднала фаза.
— Знаел си за такова нападение — ококори очи Райън — и го споменаваш едва сега? Дай ми тази папка! Искам да видя какво има в нея.
— Владеем положението.
— Глупости, владеете! — кипеше от гняв Райън. — Знаеш ли какво ще ти кажа, Нафи? Върви по дяволите с твоето „владеене“. Не може да задържаш подобна информация.
— Не искахме да съобщаваме каквото и да било, преди да сме напълно сигурни.
— Това е изнудване. Кралство Йордания се опитва да шантажира Съединените щати. За това става дума. Няма да ми дадеш това в папката, докато не получиш исканото.
Йорданецът безмълвно прибра документите обратно в куфарчето.
Райън беше бясна. Чувстваше, че емоциите ѝ пречат да разсъждава трезво, но този път направо не можеше да се владее.
— Не ми даваш никаква информация, доказваща твърденията ти. Защо си мислиш, че тези над мен ще ти повярват?
Насири беше вече до вратата на конферентната зала.
— Мисля, че държава като Америка би трябвало да има повече доверие на своите съюзници. Приятен полет до дома, Лидия.
След тези думи йорданецът изчезна зад вратата и агентката на ЦРУ остана, завладяна от кошмара на прозрението, че е възможно да се готви заговор за терористично нападение без никакъв шанс да се предприемат каквито и да било действия.
От самото начало всички уверяваха Скот Харват, че плана му не само не го бива, но и никога няма да сработи и че той е напълно луд. Тримата, които не изразиха подобни мнения, бяха наети на мига. Да кацнеш с парашут на задната палуба на супертанкера „Сиена Стар“ се смяташе за истинско самоубийство, но те успяха. Един от групата пострада при приземяването, но те въпреки това успяха да превземат съда и да освободят екипажа. Това, което нямаше как да предвидят обаче, бе, че капитанът е бил отвлечен на брега по-рано като гаранция срещу подобен опит за спасяване. Този факт постави Харват и екипа му в много трудно положение.
Задачата им се състоеше в това да си върнат танкера и да спасят екипажа. За да отстранят другите кандидати за същата работа, шефът на Харват бе предложил безбожна цена, но само при условие, че собствениците на плавателния съд няма да платят нищо, ако операцията не постигне стопроцентов успех.
