— Сестра ми и сестрата на Пили заминаха в чужбина. Платиха на едни мошеници да ги отведат в Европа. Бяха им казали, че ще им намерят работа и така ще имат шанса да започнат нов живот. Оказа се лъжа. Онези излязоха трафиканти. Това стана преди две години. Оттогава не сме се чували с момичетата. Трафикантите поискаха още пари, за да върнат сестрите ни. Та затова се налага да работим за всеки, който плаща, и то плаща добре.
Това бе една от хилядите сърцераздирателни истории, популярни в страните от третия свят. На Харват не му влизаше в работата и той искрено съжали, че изобщо попита. Над лодката надвисна мълчание, чуваше се само шумът на моторите, които ги отвеждаха към брега.
Лодката за провизии на пиратите акостира до кея след полунощ. Наоколо се виждаха само подобни лодки, чиито екипажи отдавна се бяха прибрали. От другата страна на малкото пристанище бяха гъсто наредени един до друг корабите на пиратите и катерите им за бързо придвижване. Напоследък се говореше, че акциите на сомалийските пирати са на изчезване, но тук, в това село, очевидно добре печелеха от тях.
Харват и Санчес надникнаха от кабината на щурвала и огледаха внимателно околността, преди да разрешат на Муками да слезе и да отиде при колата си.
Проследиха го с погледи, докато измина целия кей и се насочи към очукания мерцедес седан с една бяла врата и липсващ заден прозорец. Щом моторът запали и заръмжа равномерно, Муками изгаси фаровете, което беше сигнал за тези в лодката, че наоколо е чисто.
След пореден внимателен оглед на пристанището Харват и Санчес стъпиха на кея. Макар да бяха навлекли дрехи на сомалийци, които намериха на „Сиена Стар“, не можеха да излъжат никого, който ги видеше по-отблизо. Добре, че не се виждаха хора наоколо, защото те нямаха намерение да влизат в схватка с други освен с онези, които бяха решени да ликвидират.
Веднага щом пътниците на Муками се качиха в колата при него, той сви по една от страничните улички и се насочи към цитаделата на пиратите. Беше достатъчно разумен, за да не кара по централната улица.
Селото не беше много голямо, но съдейки по множеството сателитни чинии по покривите, както и по скъпите чужди коли, паркирани пред някои от внушителните сгради, Харват реши, че бизнесът на тукашните пирати върви добре.
Муками намали, когато наближиха поредната висока ограда, и предупреди Харват и Санчес, че ще завие наляво. Чуваше се музика, прозорците на горния етаж светеха. Нямаше обаче постове за охрана, което Санчес отбеляза веднага.
— Става дума за пирати — обади се Муками. — Имат много оръжие. Кой ще е толкова луд, че да се опита да краде от тях.
Това, че не се е случвало, не означава, че няма да има първи път, поклати глава Харват, убеден, че дори сомалийците може да разсъждават като нормални хора. Но сега пиратите щяха да получат болезнен и вероятно доста скъпоструващ урок.
След като спря в съседната пресечка, Муками остави пътниците си в запустяла рибарска хижа с избушени прозорци и хлътнал покрив.
— Знаеш какво да правиш, нали? — подхвърли Харват.
Муками кимна и преди Харват да успее да зададе следващ въпрос, натисна педала на газта.
Санчес изпрати с поглед мерцедеса, докато изчезваше в мрака.
— Мислиш ли, че ще издържи?
— Неспокоен е — кимна Харват, — но съм направил така, че за него рискът си заслужава. Ще се справи. Да влизаме вътре.
Двамата мъже се скриха в порутената хижа и зачакаха.
Двайсет минути по-късно получиха текстово съобщение от Муками. Капитанът бил в сградата, държали го в стая на първия етаж. Вътре имало поне трийсет души.
— Трийсет — подсвирна Санчес. — Никак не е малко.
— И много оръжие.
—
— И гранатомети — съгласи се Харват. — Да видим ще можем ли да отстраним някои от тях предварително. Готов ли си?
Санчес кимна, междувременно Харват превключи честотите на радиото си, за да се свърже с въоръженото им подкрепление, което разузнаваше край брега.
— Стрелец, тук Викинг. На линия ли сте? Край.
Миг по-късно дойде отговор:
— Викинг, тук Стрелец. Приемам. Край.
— Очаквани сте. Повтарям, очаквани сте. Пуснете дъжд. Край.
— Разбрано, Викинг. Стрелец е очакван. Дъждът е на път. Деветдесет секунди. Стрелец приключва.
— Когато всичко свърши, бирата е от мен — погледна Харват към Санчес.
— Ясно. Да тръгваме.
Харват и Санчес излязоха от съборетината и се ослушаха. Бяха достатъчно близо, за да чуят стрелбата от гранатомети, започнала от екипа на Стрелец на борда на подкрепящия катер. Земята под краката им потреперваше при избухването на всеки снаряд. В същия миг в селото настана огромна суматоха.
Харват и Санчес се възползваха от оживлението и успяха да се придвижат към укреплението на пиратите незабелязано. Застанаха зад една паркирана кола и видяха как поне двайсетина души изтичаха навън и се спуснаха към пристанището. Изчакаха още шейсет секунди, за да се уверят, че вече никой няма да напусне къщата, и едва тогава решиха да нахълтат.
