Като някогашен морски тюлен със славна кариера, сега той работеше за частна детективска агенция и работата му харесваше. Настоящата операция беше рискова, но не и първата толкова опасна. Неотдавна неговият работодател, Рийд Карлтън, чието име носеше и фирмата, бе станал обект на покушение. Убийците бяха насочили усилията си и към всички членове на екипа му. Харват и Карлтън извадиха късмет и оцеляха, но загубиха много от важните играчи, ето защо организацията им не можеше да функционира на предишното високо ниво и в резултат загуби най-големия си договор с правителството — с Департамента по национална сигурност. И тъкмо заради това бяха принудени да поемат всякакви задачи — понякога при смешни условия — с надеждата да стъпят отново на крака.
Стареца, както го наричаше Харват, бе заложил всичко на тази операция, включително едно малко състояние, за да финансира подкрепящ екип, провеждащ наблюдение на „Сиена Стар“ в Аденския залив през последните десетина дни.
Въпреки наблюдението никой не разбра, че капитанът е бил свален от танкера. Едва когато Харват и хората му завзеха плавателния съд, откриха, че човекът липсва. От този момент нататък нямаха друг избор, освен да го върнат на борда.
Надяваха се, че последното, което пиратите ще очакват, е преследвачите им да ги последват в собственото им село.
Характерно за сомалийците беше, че те успяваха да наемат механици — предимно от Кения — които знаят как да управляват отвлечените кораби, докато собствениците или най-вече застрахователните компании платят поискания откуп. В случая със „Сиена Стар“ обаче щурманът на танкера бе загинал при нападението и собствениците изпратиха съобщение с искане всички пирати да бъдат ликвидирани.
При условие че сомалийците бяха убили член на екипажа, Харват нямаше проблем с това искане. Достатъчно беше някой да гъкне заплашително и щяха да се разправят подобаващо с всички. Така се бяха справили и с превземането на кораба. Механикът кениец, нает от пиратите, беше друг въпрос.
Човекът не само им оказа съдействие по време на акцията за „Сиена Стар“, но помогна на Харват да състави план за спасяването на капитана. Знаеше къде го държат пиратите и дори спомена, че е готов да го заведе там срещу подходящо възнаграждение. Харват прие всичките му условия.
Муками предложи да използват лодката на пиратите и да я завземат, когато приближи танкера, за да достави провизии и пресен наркотик, който тук наричаха „кат“.
Като допълнение за услугата човекът поиска и още нещо — братовчед му Пили, също механик от Кения, който трябваше да пристигне с лодката, да не пострада. Харват прие и това.
Оставил ранения си колега с един член на екипа да пазят „Сиена Стар“, Харват заедно с бившия морски тюлен на име Мат Санчес и застаналия като примамка с размахани ръце Муками успешно завзеха лодката с провизии и я привързаха до корпуса на танкера. Едрите бели акули, гъсто населяващи Аденския залив, бързо унищожиха телата на убитите.
Пили, братовчедът на Муками, сигурен, че пристига, за да остане на „Сиена Стар“ няколко дни, беше напълно стъписан от престрелката. Човекът беше в шок и се наложи Муками да води лодката обратно към брега.
Докато Харват и Санчес проверяваха и почистваха оръжието си, преговориха отново плана с Муками.
Щяха да акостират на северната страна на малкото пристанище, там, където лодките с провизии обикновено спират. Колата на Пили и Муками вече била паркирана наблизо. Пили щеше да остане при лодката, а Муками да откара Харват и Санчес недалеч от къщата с пиратите, за да огледат обстановката. Сетне щеше да ги остави зад ъгъла и да продължи сам към входа на къщата.
Нямало нищо необикновено в това механик кениец да се отбие в оградената със стена сграда, след като се върне на пристанището, за да си получи парите, и едва тогава да се прибере в хотела си. Често пиратите го канели на питие, да изпушат малко кат и да поиграят покер. Ако го поканеха и този път, Харват поръча на кениеца да приеме.
Той даде на Муками сателитен телефон, за притежанието на който измислиха и благовиден предлог. Ако домакините откриеха телефона, Муками щеше да обясни, че на „Сиена Стар“ изпробвали нова електрическа инсталация и той трябва да бъде на линия, в случай че братовчед му има нужда от техническа помощ.
Вътре той щеше да се увери, че капитанът грък е там, и да предаде информацията на Харват и Санчес. Двамата бивши морски пехотинци щяха да свършат останалото.
Щом преговориха всички подробности по операцията, Харват не се сдържа и попита Муками:
— Защо?
— Какво защо? — не разбра кениецът.
— Защо правиш това? Защо работиш с пиратите?
— Заради онова, за което всички го правят — за пари.
— Но пиратите са престъпници.
— За съжаление в Африка не си позволяваме лукса да избираме от кого взимаме пари.
— Двамата с братовчед ти имате вид на порядъчни хора. Образовани сте. Възпитани. Говорите по няколко езика. За хора като вас положително има и други начини да печелят.
— Не е точно така. На нас ни трябват много пари.
— Не те разбирам.
