Тайният орден полностью

Докато чакаше Уайс да отговори, Харват прехвърли мислено имената на останалите хора от списъка:Бетси Мичъл — Сиатъл, Джонатан Ренър — Сан Франциско, Литър Уейлън — Чикаго. Откакто му се обадиха да замине за Бостън, се мъчеше да измисли причина за избора на места на останалите отвличания, дали имаха някакво символично значение за групата, която поръчваше убийствата. Единственото заключение, до което стигна, бе, че на всичките тези места имаше клонове на федералния резерв. Но дали убиецът щеше да е така предвидим, както с избора на Джекил Айлънд и сградата на Дървото на свободата?

— Има още една възможност — прекъсна мислите му Уайс. — Ами ако си прав и убиецът се опитва да печели време не за да напусне Бостън, а защото работата му там не е приключила?

Тъкмо се канеше да отговори, когато потърсиха Харват по другата линия.

— Бил, още някой ми звъни. Остани на линия само за секунда.

— Ще чакам.

Харват превключи на другата линия. Търсеше го Кордеро от управлението.

— Току-що се обадиха от лабораторията — съобщи тя. — Приключили са с отпечатъците по гривната.

— Имаме ли отпечатък?

— Да. Палец и част от показалец. Подготвят доклада си в момента. Кога можеш да пристигнеш тук?

— На няколко пресечки съм — отговори той. — Ще бъда при вас до пет минути.

— Побързай — рече тя. — Щом ги получим, ще започнем проверката в различните бази данни.

ФБР и Кордеро можеха да се разровят във всички бази данни, но Харват силно се съмняваше, че щяха да открият нещо. Ако този тип беше това, което той вече подозираше, имаше едно-единствено място, където вероятно се пазеха данни за него, и то със сигурност се охраняваше като Форт Нокс.

Натисна копчето, за да се свърже отново с Бил Уайс.

— Имаме отпечатъци от гривната на момичето, нападнато на гробището „Гренъри“. Според криминалистите става дума за палец и част от показалец.

— Чудесно.

— Според теб може ли да се разчита, че приятелят ти Гейдж, който е работил за „Клуба на плувците“, ще се опита да направи нещо с тях? — попита Харват. Долови колебанието на Уайс още преди онзи да отговори.

— В ЦРУ, когато си вън, наистина си вън. Зорко те следят, докато прибираш личните си вещи от бюрото, след което щателно ги проверяват и те изпращат до самата врата. Всички видове достъп са ти отнети и единствената информация, на която можеш да разчиташ, е тази между двете ти уши. Не вярвам да разполага с база данни, още по-малко да поддържа връзки с хората от „Клуба на плувците“. Те не са много и повечето са на свободна практика, а животът им няма нищо общо с Управлението. Викат ги само когато в Лангли имат нужда от тях.

— Чакай малко — не вярваше на ушите си Харват, — да не искаш да кажеш, че водят живот нанормалнихора? Как е възможно?

— Мисли за тях като за алкохолици. Някои от тях имат изключителна способност да прикриват болестта си. С подходящо лечение функционират доста добре.

— А останалите?

— С течение на времето губят битката и падат от ръба.

Смразяваща аналогия. Харват обаче искаше колкото се може повече информация.

— Свържи се с Гейдж — помоли той, — натисни го повече, за да изкопчиш всичко, което може да даде.

— Колко според теб мога да му доверя от това, което знам?

— Засега се ограничи само с убиеца. Използвай откъслечните описания, които имаме, свободно говори за поведението му, но пази имената на жертвите и на Резерва в тайна.

— Разбрано — отвърна Уайс. — Изпрати ми отпечатъците по имейла и ще ти се обадя, когато имам някаква информация.

— Добре. Само още нещо.

— Кажи.

— Бъди изключително внимателен с кого още освен с Гейдж говориш. Добре е да имаш очи и на гърба си.

— Същото важи и за теб — посъветва го Уайс. — Нашият убиец не е приключил още. Той не само обича да убива, изпитва потребност да го върши. А ако наистина принадлежи на „Клуба на плувците“, е и много добър.

— Аз също — отвърна Харват, прекъсна разговора и пусна телефона в джоба си.

Излезе на тротоара, отвори чадъра и се насочи обратно към Шрьодер Плаза и управлението, където го чакаше Кордеро. Докато крачеше, обмисляше някои от сведенията, които Бил Уайс му беше дал, като не на последно място бе това, че убиецът може би има още работа за вършене в Бостън.

Инспектор Кордеро беше на телефона и се опитваше да организира грижата за сина си, докато Харват закачаше връхната си дреха и оставяше в ъгъла чадъра, който му беше заела.

— Добре, разбрах. Благодаря — рече тя и затвори телефона. Погледна Харват и въздъхна — Не съм избрала правилната професия.

— Защо?

— В детската градина, където е синът ми, ако не го взема в пет следобед, плащам по долар за всяка просрочена минута.

— Доста твърда политика.

— Така е, но ги разбирам. Твърде много родители се държат безотговорно в наши дни. Ако няма такава санкция, ще оставят децата си до полунощ. А ти?

— Какво за мен?

— Женен ли си? Имаш ли деца?

— Не — усмихна се той.

— Разведен?

— Не.

— Знаех си — усмихна се тя. — Познах по костюма, по начина на подстригване.

— Какво точно позна?