— Най-големият ми проблем е вашата безопасност, господине.
— Моята ли?
— И на семейството ви.
Очите на директора на банката станаха огромни.
— И защо може да сме заплашени?
— Достатъчно е да кажем, че откакто започна разследването ни, в някои страни по света работата в банка стана доста опасно занимание. Особено ако Дъркин е ваш клиент.
— Божичко! И какво да правя? Ами жена ми и децата? Ако Дъркин ми се обади? Какво да му кажа?
— Дръж се естествено, все едно нищо не се е случило — посъветва го Райън. — Правиш каквото поиска от теб и това е всичко. Отнасяй се професионално и любезно.
— Ще разбере, че знам нещо.
— Не, няма. Успокой се.
— Ами семейството ми? Как ще ни защитите?
— Единственият начин да ви помогнем е, ако вие ни помогнете.
— Ще ви дам каквото пожелаете — разпери ръце Стивънсън. — Само кажете.
Час по-късно двамата напуснаха банката, стиснали картонена кутия, която съдържаше банкова разпечатка, дълга поне километър и половина.
— И сега какво? — не се сдържа Макгий, докато се качваха в мустанга, а първите капки дъжд затупкаха по предното стъкло.
— Сега, когато знам кой слага месото в клетката — отвърна Райън и пъхна ключа в таблото, за да запали, — е време да я разлюлеем.
Някъде в далечината проехтя трясъкът на първата гръмотевица в добър унисон с рева на колата, която се отдалечаваше от ръба на тротоара. Райън потегли към Форт Белвоар. Беше решила каква ще е следващата им стъпка. На Макгий тя нямаше да му хареса повече от идеята да потърсят подслон при Бренда Дъркин. Колкото и опасна да беше тази стъпка, те наистина нямаха друга възможност.
Търпението не беше сред добродетелите на Харват, но тренировката при тюлените го бе дисциплинирала до голяма степен. Бе извървял дългия път от хлапе, което иска всичко да се случи сега, в момента, до разсъдлив, преценяващ риска, фокусиран в целта на мисията млад мъж, който бе в състояние да стои скрит на възможно най-тясното място или да лежи с дни почти неподвижно, докато не настъпи най-подходящият момент. Нито едно от тези неща не беше лесно, да не говорим че на моменти бе дори мъчително, но той се бе научил да поставя мисията над собствените си преживявания и това отбеляза важен момент в израстването му. Никога в живота си не се бе чувствал толкова горд, както когато стана морски тюлен на Съединените щати.
Още при първата мисия стана ясно защо инструкторите в школата бяха толкова строги с него и останалите курсисти. Когато те спуснат далеч зад фронтовата линия на врага, нещата едно след друго започват да се объркват, апаратурата и съоръженията едно след друго отказват да работят, а ти знаеш, че трябва да завършиш мисията. Провалът не е вариант. И както тюлените обичаха да казват, лесен е само вчерашният ден.
В този момент Харват не можеше да прави нищо друго, освен да чака. Кордеро бе изпратила гривната в лабораторията по криминалистика за отпечатъци с молба да ѝ съобщят резултатите при първа възможност. Колегите ѝ разбираха, че тя преследва възможен сериен убиец и бяха обещали веднага да се заемат.
Междувременно патрулни полицаи и агенти от ФБР кръстосваха надлъж и шир центъра на града, включително района около сградата на Дървото на свободата и гробището „Гренъри“. На друга група бе възложено да прегледа всички записи от камери, до които успяха да се доберат, от последните четирийсет и осем часа, включително от камерите на летището, на гарата и автогарата.
Маркорт беше убита в нощта, в която бе отвлечена. Съдейки по начина, по който бяха отрязани ушите ѝ, както и тези на Кели Дейвис, Харват бе убеден, че извършителят е един и същ. Все беше успял по някакъв начин да пропътува разстоянието от Джорджия до Бостън.
С описанието, което Британи беше дала на мъжа, нападнал я на гробището, както и това, което Агнес даде на клиента на Кели Дейвис, Харват се надяваше, че ще попаднат на нещо — или от записите на камерите, или от хора, които ще си спомнят да са го срещнали.
Трябваше да се признае, че от полицията в Бостън, както и от ФБР успяха да прикрият подробностите около убийството на Пенинг, за което Харват беше искрено благодарен. Нищо повече от това, че млада жена от Южен Бостън е намерена в река Чарлс, не излезе в пресата. Предполагаше се убийство.
Еднообразието във всекидневието на едно полицейско управление дойде в повече на Харват. Един от инспекторите отскочи до „Потбели“ за обяд, но това беше преди часове. Имаше нужда да излезе навън, да се разходи, да подиша чист въздух.
Започваше да вали, но това не го смущаваше. Няколко пресечки след управлението телефонът му иззвъня и като видя, че номерът е скрит, реши, че може да е Кордеро с новини от лабораторията. Оказа се Бил Уайс от Вашингтон.
— Какво шуми така около теб? — попита той.
— Тук вали — отвърна Харват, — а аз съм на улицата. Почакай секунда. Наблизо има вход, ще се скрия в него. Сега би трябвало да е по-добре — рече той вече на по-тихо място.
— Направих някои проучвания след снощното ти посещение и мисля, че попаднах на нещо интересно. Кога ще наминеш към мен?
