— Обадих се тук-там, но всички ме насочваха към един мой стар колега Джеймс Гейдж. Има магистратура по философия и работеше по моя проект известно време, преди да го преместят. Рядко се срещахме след това, но знаеш ли къде е бил прехвърлен?
— Към „Клуба на плувците“ — предположи Харват.
— Точно така. Освободиха го оттам и той беше доста сърдит тогава. На моменти говори повече, отколкото трябва, но между стари приятели това често се случва, знаеш как е.
Харват беше много предпазлив при споделянето на класифицирана информация, но имаше за какво да помисли след чутото от Уайс. Мнозина се разприказваха от време на време. Не виждаше защо учените и изследователите да са по-различни от останалите хора. Старите приятели, особено онези, които имаха някои общи тайни, наистина споделяха.
— Джим попълни някои липси в информацията ми — продължаваше Уайс. — За онова, което премълча, лесно се досетих. За някои неща разбрах само по израза на лицето му. Мълчанието му по определени въпроси ми даде купища сведения.
— Я чакай малко, ти лично ли се срещна с него? — попита Харват.
— Разбира се. Защо не?
— Видя ли ви някой? Знае ли някой друг, че си се виждал с него?
Уайс усети, че нещо не е съвсем наред.
— Не, никой не ни видя. И никой не знае за срещата ни. Нещо те тревожи обаче. Какво има? Какво става там при теб?
— Нашият убиец отново се прояви снощи — отвърна Харват. — Два пъти.
Харват даде пълен отчет за последните събития на Уайс. Човекът си записваше старателно. Накрая бе информиран за цялата картина.
— И какво ни говори всичко това? — зададе той риторичен въпрос. — Нашият човек е професионалист, що се отнася до работата му. Доколкото ни е известно, не е оставил улики нито на Джекил Айлънд при убийството на Маркорт, нито в сградата на Дървото на свободата при ликвидирането на Пенинг. В това, което наричаме личен живот, се проявява като импулсивен и не много внимателен. Възможно е да започва да губи контрол.
Харват изпусна дълбока въздишка.
— Какво има? — попита Уайс. — Не си съгласен?
— Не е задължително, опитвам се просто да обработя всичко, което знаем. Не ми се ще да подценявам когото и да било, особено толкова опасен човек като него, но пък и не искам да му придавам несъществуващи качества.
— Според теб го надценявам, така ли?
— Мисля си само, че този тип направи грешка. Не съм лекар и не мога да преценя дали е социопат или психопат, а и не ме интересува, но според мен стъпи накриво. Дали губи контрол? Не зная, но когато е стиснал китката на момичето в гробището, според мен не е знаел, че ще убие същата нощ, при това приятелка на същото това момиче от гробището, и че ние ще успеем да свържем двете събития.
— Има логика в думите ти — съгласи се Уайс, — но не забравяй, че става дума не само за човек, който действа безразсъдно, а за убиец на трима души. Ако съм прав и той вече не съумява да се владее, значи става все по-опасен.
— Може да направи още една грешка — предположи Харват. — Като стана дума, защо според теб е хвърлил тялото на момичето в реката? Това говори ли ти нещо?
— Няколко неща. Първо, че може да е убийство в момент на импулс. Жената му е била подръка и той убива. После обаче трябва да вземе решение. Можел е да я остави там, на мястото, където я е убил. Вместо това поема още рискове, като открадва предметите, които му трябват, за да я потопи във водата.
— Което какво означава?
След кратък размисъл Уайс обясни:
— Което и да е това момиче, можем със сигурност да кажем, че той не е пристигнал в Бостън, за да убие точно него.
— Отрязал е ушите ѝ точно както на Клер Маркорт. Защо?
— Без да го разпитаме, няма как да узнаем. Може просто да му доставя удоволствие или да му носи облекчение, а може би при Маркорт се е наложило да бърза и е искал да навакса преживяването с проститутката. Не забравяш, нали, че при мнозинството от подобни убийци актът е продиктуван от желанието да властват над жертвата си.
— А защо е трябвало да прикачи тежестите, преди да я хвърли в река Чарлс?
— Няма да се изненадам, ако се е срамувал от извършеното и е искал символично да се отърве от нея, или си е дал сметка, че извършеното е грешка и може да застраши и него, и операцията. Ето защо е трябвало да прикрие трупа колкото се може по-скоро.
Да получаваш и осмисляш данните от Бил Уайс бе почти равносилно на това да пиеш вода от маркуч на пожарната. Харват все още се мъчеше да осъзнае факта, че съществува макар и далечна възможност за участие на ЦРУ в атаките. Разглеждането на записите от камерите на Службата за регистрация на моторните превозни средства и на записите от трафика беше детска игра за Управлението.
— Възможно ли е онзи тип да е завързал тежести за тялото само за да печели време? — попита Харват.
— Време за какво?
— Убил е Маркорт в Джорджия, после идва тук за Пенинг. Може би пътува със самолет и не е искал тялото да бъде открито, докато той се измъкне и се отправи към следващата си задача.
