Макгий обаче искаше да попита още нещо.
— Значи Самюъл е прехвърлен от твоята програма в „Клуба на плувците“, така ли?
— Предполагам. Мисля, че ще ми каже, ако го попитам.
— Защо?
— Защото го познавам и той се смята за добър човек. Честта е от голямо значение за него.
— Психопат с чест — поклати глава Макгий. — За пръв път чувам такова нещо.
— Самюъл може да има известни морални отклонения, но не е психопат. Повечето време е дори деликатен. Точно затова му лепнаха и прозвището Агнето.
— Той ли е Агнето? Самюъл? Онова Агне ли имаш предвид?
— Чувал си, значи, за него?
— Да. Не бях го срещал, но познавам хора, които ползваха услугите му. Легенда е, макар и не в най-добрия смисъл на думата. По-скоро в смисъла на Ханибал Лектър.
— Да не яде хора?
— Не, просто е хладнокръвен убиец — отвърна Макгий. — Човек, когото изпращаш на много трудни и неприятни мокри поръчки. Имаше и един друг, когото използвахме — Акс Убиеца, дори той отказваше да изпълни някои задачи. Агнето обаче поемаше всичко. Все едно какво.
— Представяте си, нали, колко бих искал да разбера защо сте следили Самюъл дотук? — попита Уайс.
Топката беше в тяхното поле сега и Райън взе думата. Беше доста щедра в предаването на информация, но не чак толкова. Също като Уайс разбираше, че е благоразумно да задържи нещо в запас.
Заразказва му от самото начало: от изненадващата си среща със служител на чуждо разузнаване чак до момента, в който решиха да последват Самюъл при внезапната поява на колегите му, които очевидно го смениха.
Когато свърши, Уайс зададе почти същия въпрос, който тя самата бе задала на Макгий преди време.
— И защо се забавихте толкова с влизането? Можехте да се намесите и по-рано.
— Опитвахме се да подберем подходящия момент — отвърна Райън.
— Тя подбираше момента — уточни Макгий. — Аз се опитвах да реша кого да застрелям — теб или него.
— Предполагам, искали сте да чуете и нещо от моя разпит — подхвърли Уайс.
— И това също.
— Като стана дума — намеси се Райън, — много бих искала да пораздрусам Самюъл. Доста въпроси имам, които стоят без отговор.
— Изглежда и двамата имаме такива въпроси.
— Станахме трима — поклати глава Макгий.
— Ще се уверите, че Самюъл е много различен — поклати глава Уайс. — Изключително интелигентен е и ако може да ви изиграе, не се съмнявайте, ще го направи. В същото време високо цени любезното отношение. Уважението е решаващо при него. Освен Управлението има само едно нещо, към което е искрено лоялен, и ще трябва да го използваме в наша полза.
— Защо не вземеш един здрав стол и не сложиш начало на представлението? — попита Райън.
— Така ще е най-добре. Подхванем ли го както трябва, ще стане бързо и лесно.
— А ако не го подхванем както трябва?
— Тогава вероятно ще ти се поиска на неговото място да е Акс Убиеца.
— Съжалявам, ако са ти убивали, Самюъл — извини се Уайс, докато махаше наушниците, след което се настани на стол срещу него. Беше спокоен и говореше едва ли не утешително.
— Не бяха толкова неудобни, доктор Уайс, но все пак благодаря, че го казахте.
— Познаваш ли този господин и жената с него? — посочи докторът другите двама.
— Да, докторе, това са госпожица Лидия Райън и господин Робърт Макгий. И двамата работят за Централното разузнавателно управление.
— Както и ти, прав ли съм?
— Не, сър.
— Моля?
— Не работя за Централното разузнавателно управление.
Уайс го изгледа мълчаливо и зададе въпроса си по друг начин:
— Работиш за една програма в сянка, създадена от Централното разузнавателно управление, което им дава възможност да отрекат, че си техен служител, ако бъдеш заловен.
— Точно така.
— Самюъл, даваш ли си сметка за положението, в което си в момента?
— Задържан съм от вас, доктор Уайс, бивш служител на ЦРУ, също както и госпожица Райън, и от настоящия служител на ЦРУ господин Макгий.
— Нали разбираш, че всичко, което ще се случи по-нататък, до голяма степен зависи от това доколко ще ни съдействаш?
— Аз вече съдействам.
— Моля те, кажи ми как разбра, че това са госпожица Райън и господин Макгий? — върна се на предишния си въпрос Уайс.
— И двамата са цели, които ми бе възложено да елиминирам.
— Кой ти го възложи?
Мъжът мълчеше.
— Самюъл? — настойчиво се обади Уайс. — Въпросът е конкретен и очаквам конкретен отговор.
Мъжът продължаваше да мълчи.
— Самюъл, положението е много сериозно и далеч надхвърля рамките на елиминирането на твои колеги или дори идването ти в моя дом с подобна цел.
Нищо.
Най-неочаквано плешивият се размърда тревожно.
— На кого звъните, докторе?
— Знаеш на кого.
— Искрено ви съветвам да спрете.
— Съжалявам, Самюъл, не зависи от мен.
— Спри! — изкрещя плешивият, но в мига в който изпусна нервите си, се овладя. — Моля ви, прекъснете връзката, доктор Уайс.
Уайс остави телефона до себе си.
— Сестра ти още не знае, прав ли съм?
Лицето на Самюъл пламна, макар да не стана ясно дали от гняв, или от срам.
