— Отвратителна е — сбърчи тя нос. — Защо ме повика?
— Мисля, че знам кой е убитият.
— Така ли? Как разбра? Огромна част от лицето му беше размазана, а и беше покрита с перушина.
— Това е Питър Уейлън от Чикаго. В досието, което имам за него, го описват като висок около метър и шейсет. Другият изчезнал — Ренър, е над метър и осемдесет. Не можеш да натикаш толкова висок мъж в този сандък, освен ако не го срежеш на две. Кажи на патолозите да търсят белези по коленете на жертвата, щом почистят катрана и перата. Уейлън е бил скиор. Чупил е и двете си колена и е претърпял операции. Белезите би трябвало ясно да се виждат.
— Ще им предам.
— Това значи, че остават само още двама.
Кордеро кимна.
— Как мислиш, дали убиецът смята да ги ликвидира тук в Бостън?
Подпрян на една от полицейските коли на тротоара, Харват се опита да помисли трезво.
— Честно казано, не знам — въздъхна той.
— Уейлън е отвлечен в Чикаго, нали?
— Да.
— Щом убиецът е успял да докара него тук, какво пречи да направи същото и с останалите?
Въпроса си го биваше, без оглед на факта, че и петимата изчезнали кандидати са били отвлечени в една и съща нощ, което предполагаше различни групи. Една от тях вероятно бе транспортирала Уейлън от Чикаго до Бостън. Дали и другите бяха тук? Всичко е възможно.
— Няма да се изненадам, ако са вече тук — сподели Харват.
— Едно убийство в Джорджия и две убийства, за съжаление, в Бостън. Май би се обзаложил, че са тук.
— Какво предлагаш?
— Първо — кафе — отговори Кордеро.
— А после?
— После ще се помъчим да предположим къде убиецът държи останалите двама, преди да успее да удари.
— Дръжте се по-внимателно с него — обади се Уайс, докато наблюдаваше как завързват оперативния от ЦРУ.
Боб Макгий вдигна изумено очи.
— В случай че не помниш какво се случи, драги ми Махатма, този тук не е дошъл за час по йога. Дойде да те пречука. Да те измъчва и после да те убие. Толкова ли откачи, че се вълнуваш колко здраво ще стегна белезниците?
— Познавам Самюъл и държа да се държите с него с уважение.
— Той е голямо момче — поклати глава Макгий. — Ще го стегна както се полага, а после ти можеш да му покажеш цялото уважение, което заслужава според теб. Справедливо е, нали?
Уайс съзнаваше, че няма никакъв смисъл да спори. Истината бе, че Макгий трябваше да завърже Самюъл колкото се може по-здраво. Защото, освободеше ли се някак, всички щяха да загазят. Нещо повече, когато помоли да се държат с него по-внимателно, Уайс всъщност го подготвяше за разпит. Колкото по-груб и лишен от състрадание към Самюъл беше Макгий, толкова повече работеше в полза на плана на Уайс.
— Готово — въздъхна Макгий и отстъпи назад, любувайки се на свършеното. — Няма да може да помръдне оттук известно време, какво ще кажете?
Самюъл мълчеше.
Уайс погледна Райън.
— Можеш да свалиш оръжието вече.
Макгий потвърди с кимване на глава и едва тогава тя насочи дулото на пистолета си към пода, но не го прибра.
Самюъл беше здраво завързан за една от подпорните колони, с лице към жилищната част. Уайс донесе чифт наушници за стрелба.
Показа ги на Самюъл и му обясни:
— Само за малко, докато решим какво да правим. Може ли?
Пленникът кимна и Уайс нахлузи наушниците на едрата му глава. Едва му станаха, но все пак успяха да покрият ушите. Уайс отпусна длан на рамото му за миг, след което отиде при другите двама.
Тримата се отдалечиха в отделението, където домакинът имаше витрина със стари пишещи и шевни машини. Така, докато държат пленника под око, можеха да разговарят спокойно, без той да ги чува.
— Защо си толкова внимателен с този тип? — пръв се обади Макгий. — Имаш ли представа кой е? С какво се занимава?
— Разбира се, че имам. Обучавал съм го.
— Чакай малко. Я пак?
— Може би обучавал не е точната дума — обясни Уайс. — Известно време беше под мое ръководство.
— Казах ти, че познавам отнякъде този мъж — обърна се Макгий към Райън, след което отново се извърна към Уайс. — Ти си онзи от Управлението, когото наричат Доктор Убий. Колеги от Отряда за специални задачи работиха с теб по няколко твои проекта.
— Да се върнем малко назад във времето, може ли? Не е ли по-добре да ми обясните кои сте вие двамата и какво правите тук?
В суматохата по повалянето на Самюъл, обезвреждането му и докато помогнат на Уайс да дойде на себе си, не им беше останало време да се представят. Нещо, което сега Райън направи.
Беше нещо като интелектуален дуел, защото Райън и Макгий искаха да получат повече информация за причината някой да иска убийството на Уайс, а той чувстваше, че те двамата му дължат обяснение за появата си.
— Вие сте в моя дом — настояваше той.
— Без нас той щеше да те ликвидира.
Най-сетне Уайс пръв се предаде. В интерес на истината, не им довери всичко, което знаеше. Добрият оперативен винаги задържа малко информация. За всеки случай.
— Чувал съм за „Клуба на плувците“ — обади се Макгий. — В миналото. Мислех, че е закрит.
— Излиза, че в Лангли това е доста честа практика — вметна Райън.
Възбудиха интереса на Уайс, но той само повдигна вежди.
