Като оставим настрана факта, че картата им бе обсипана с карфици, бележещи историческите места, което само по себе си беше достатъчно объркващо, на всичкото отгоре нямаха представа в коя посока и по кое време убиецът ще се насочи от тук нататък. На бяла дъска, подпряна на статив, Харват с маркер тегли една черта, илюстрираща времето, и сподели с Кордеро как вижда нещата, с надеждата тя също да изкаже своето мнение.
— Първото убийство става в неделя вечер на Джекил Айлънд и включва елементи от Бунта на белия бор през 1772 година в Ню Хампшър — започна той и забоде над картата карфица, която да представлява Ню Хампшър. — Второто става късно през нощта в понеделник или в първите часове на вторник на мястото на Дървото на свободата и имитира окачването на чучелото на Андрю Оливър през 1765 година. Така се връщаме назад във времето. Третото стана снощи в Северен Бостън на мястото, където домът на тогавашния губернатор Томас Хъчинсън е бил плячкосан и разрушен, също през 1765 година. В интерес на истината, само две седмици след като чучелото на зет му Андрю Оливър е закачено на дървото.
— Да приемем за миг — обади се Кордеро, оглеждайки стената, — че които и да са Синовете на свободата, те държат първото убийство да е впечатляващо, символично и без всякакво съмнение целят Резерва. Тъкмо затова го организират така, че да се случи на Джекил Айлънд. Ако са искали да убият Клер Маркорт в Бостън, щяха да я транспортират до тук, както го направиха с Питър Уейлън, нали?
— Именно — кимна Харват.
— Значи можем да приемем, че Джекил Айлънд е избран, за да може заедно с убийството да предизвика шок и страх.
— Съгласен съм.
— Ако наистина е така, то е изключение и това, на което ставаме свидетели в Бостън, е по-скоро правилото. От Дървото на свободата към имението на Хъчинсън убиецът се движи хронологично.
— Права си, съгласи се Харват, — но не е достатъчно, за да изградим на тази база теория.
— Нямаме избор. Липсата на допълнителни данни не означава, че фактите, с които разполагаме, са подвеждащи. Нали ти казах, че сега все едно сглобяваме часовник. Вече имаме две зъбчати колелца, които напълно съвпадат. Не е логично да стоим тук, без да им обръщаме внимание, и да размишляваме каква ще е следващата стъпка.
Човек трябваше да притежава особен тип съзнание, за да стигне до такова съждение. Колкото и да се гордееше Харват със собственото си търпение и самоконтрол, не можеше да не признае, че Кордеро има уникален талант за тази работа. Област, в която той определено не можеше да се похвали твърде.
— Добре — съгласи се с нея. — Да напаснем наличните колелца. Да приемем, че нашият убиец се движи в хронологичен ред. Какво търсим? Важно историческо събитие или също така важен, но по-нюансиран факт?
Сега вече Кордеро беше вън от сферата си.
— Мен ли питаш? Мислех, че моето неблестящо представяне в областта на историята на Бостън не остана скрито за никого.
— Какво подсказва вътрешният ти глас?
— Онзи, дето не е добре информиран ли?
— Не — поклати глава Харват, — онзи на ченге от отдел „Убийства“. Хората, които стоят зад всичко това, държат още двама отвлечени. Дали ще предприемат нещо много символично, или ще играят с по-ниска топка?
— Ако оставим историята да води, с какво според теб разполагат?
Добър въпрос. Той взе маркер с друг цвят, погледна в уебсайта с историята на Америка и тегли нова линия на времето.
— През 1767 година Британският парламент гласува законите на Таунзънд, отнасящи се най-вече до данъците, които колонистите трябва да плащат на Короната, върху чая, хартията, стъклото и оловото. Това предизвиква ново недоволство срещу налозите, тъй като колонистите нямат представителство в Парламента, и те бойкотират стоките, пристигащи от Англия. Най-голямо недоволство обаче поражда разрешението, което според тези закони се дава на британските войници да се настаняват в жилищата на колонистите, което ни довежда и до събитията от 1768 година. Тогава именно „Синовете на свободата“ най-сериозно заплашват с въоръжена съпротива в случай, че британски военни части се появят в града. Скоро след това два военни отряда пристигат, за да „помогнат при събирането на данъци“. Много колонисти виждат в този акт начало на окупацията на Бостън от страна на Великобритания.
— Знаем ли къде са били разквартирувани? — попита Кордеро.
Седнал пред нейния компютър, Харват бе отворил множество прозорци. Отне му няколко минути, докато открие нужната информация.
— Ето — обади се той най-накрая. — Единият полк в Бостън Комън, а другият във Фенюъл Хол.
— Минахме покрай него снощи след вечерята.
Добре помнеше мястото. Някога било пазарен площад и място за събирания на повече хора, където Сам Адаме и други колонисти произнасяли пламенни речи в подкрепа на идеята колониите да се откъснат от Великобритания.
— Някои наричат мястото Люлка на свободата — отбеляза Харват — и мога да разбера защо нашият убиец би го избрал за следващата си акция.
— Да го включим в нашия списък — предложи тя. — Какво друго имаме?
