Догадките на господин Никол се потвърждаваха. Обаче не можаха да се съберат никакви сведения за автомобила, за шофьора и четирите лица, проникнали в дома на Добрек.
Нямаше съмнение, че замъците и чифлиците на маркиза можеха да се намират само в околностите на Париж. Там трябваше да се съсредоточат всички издирвания.
Насочиха вниманието си върху роднините на маркиза и близките му приятели. Дали маркизът беше потърсил убежище при някой от тях? Дали той не държеше там и Добрек?
Резултатът бе отрицателен.
Дните минаваха. Какви дни за Кларис Мерж! Всеки от тях доближаваше Жилбер до ужасното наказание. Един ден тя каза на Люпен, който бе обзет от същото неспокойствие:
— Още петдесет и пет дни…
Какво можеше да се направи за такъв къс срок от време?
Люпен, който не доверяваше никому грижата за маркиза, не мигваше. Но маркизът пак се бе върнал към редовния си живот. Той като че ли подозираше, че го следят. Само един път отиде до херцог дьо Монмор. Бяха на лов за глигани в Дюрленската гора.
— Не може да се предположи, че херцогът, който се интересува само от имотите си, под страх от преследване ще предостави замъка си на затварянето на Добрек — каза Прасвил.
Люпен беше на същото мнение, но не искаше да се оставя на случайността. Следващата неделя той проследи д’Албюфе до северната гара и седна във влака заедно с него.
Слязоха на станция Омал, откъдето д’Албюфе тръгна с кола за замъка Монмор.
Люпен закуси спокойно, взе под наем един велосипед и наближи замъка в онзи момент, когато гостите, кой с кола, кой на кон, заизлизаха от парка. Маркиз д’Албюфе беше на кон.
Люпен не забеляза нищо съмнително, обаче реши на следния ден да изпрати Льобалу в околностите на Монмор. Така Льобалу донесе списъка на всички поканени, на всички слуги и пазачи в Монмор. Името на един от работниците в замъка порази Люпен. Той веднага телеграфира на Прасвил:
„Да се съберат сведения за работника в замъка — Себастиан“.
Отговорът не закъсня:
„Себастиан (корсиканец) е препоръчан на херцог дьо Монмор от маркиз д’Албюфе на четири километра в един ловджийски павилион, строен между развалините на феодалната крепост, която е люлката на семейство дьо Монмор“.
— Така е — каза Люпен на Кларис Мерж, — името Себастиан веднага ми напомни, че д’Албюфе е от корсикански произход. Тук има някаква връзка…
— Какво ще правите?
— Смятам, ако Добрек е затворен там, да вляза във връзка с него.
— Той няма да ви се довери.
— Не. Тези дни, по указание на полицията аз открих двете стари дами, които отвлякоха малкия Жак от Сен Жермен и го заведоха в Ньойл. Това са две стари моми, братовчедки на Добрек, които всеки месец получават малка рента от него. Посетих тези госпожици Русело, запомнете името и адреса им — улица Бак, 134-Б; успях да им внуша доверие и им обещах да намеря братовчеда и благодетеля им. По-възрастната, Ефразия Русело, ми даде дори писмо, в което моли Добрек да има пълно доверие на господин Никол. Виждате ли, тази нощ заминавам…
— Заминаваме… — поправи го Кларис.
— И вие?
— Нима мога да седя тук със скръстени ръце? — рече Кларис и добави: — Вече броя не дните, а часовете…
Люпен почувствува в думите й твърда решителност. Срещу това той не можеше да се бори. В пет часа сутринта те заминаха. В автомобила ги придружи Гроняр.
За да не възбудят подозрение, за главна квартира Люпен избра големия град Амиен, откъдето до Монмор имаше около тридесет километра. Там той настани Кларис.
Към осем часа се срещна с Льобалу недалеч от старата крепост, известна в този град с името „Мъртъв камък“. Изследваха местността заедно с него. На края на гората малката рекичка Лижие бе издълбала дълбоко корито, което образуваше пръстен, над който се надвесваше Мъртвият камък.
— От тази страна нищо не може да се направи — каза Люпен. — Скалата е висока и стръмна, реката я заобикаля от всички страни…
Малко по-далеч те намериха мост, по спускащата се от него пътечка минаха между дъбове и ели до площадка, пред която се издигаше масивна врата, окована в желязо. От двете страни на вратата имаше кули.
— Себастиан сигурно живее тук? — попита Люпен.
— Да — отговори му Льобалу. — Той обитава заедно с жена си един павилион, строен сред развалините. Между другото, успях да науча, че има трима сина и че те не са били тук в деня на отвличането на депутата Добрек.
— Охо — рече Люпен, — това съвпадение не е за изпускане. Много е вероятно целият план да е бил изпълнен от бащата и тримата синове.
Малко по-късно, като се възползува от една пукнатина, Люпен се изкачи по скалата надясно от кулите, откъдето успя да види павилиона и остатъците от старата крепост.
Люпен се върна при Кларис Мерж вечерта. От този момент той започна да снове между Амиен и Мъртвия камък, като оставяше Гроняр и Льобалу да наблюдават непрекъснато.
Изминаха шест дни без никакъв резултат.
