Танц с дракони полностью

Тя изтръгна копието от него и го заби с две ръце в лъжливото му гърло. Майстерът на Галбарт Гловър беше твърдял, че планинските кланове са твърде свадливи, за да могат изобщо да се съюзят, без да ги води някой Старк. „Може да не е лъгал. Може просто да е грешил.“ Беше научила вкуса на това на кралския събор на чичо си.

— Тези петимата са били пратени да отворят портите преди главния щурм — каза тя. — Лорен, Харл, доведете ми лейди Гловър и майстера ѝ.

— Цели ли? — попита Лорен Дългата брадва.

— Цели и непокътнати. Гримтънг, качи се на оная трижди проклета кула и кажи на Кром и Хаген да си отварят очите. Заек да видят, искам да знам.

Дворът на Дълбоки лес скоро се напълни с уплашени хора. Мъжете ѝ навличаха броня и се катереха нагоре към бойниците. Хората на Галбарт Гловър гледаха уплашено и си шепнеха. Стюарда на Гловър трябваше да го изнесат от мазето, понеже беше загубил единия си крак, когато Аша завзе замъка. Майстерът вдигна врява и Лорен го зашлеви през лицето със стоманената си ръкавица, за да млъкне. Лейди Гловър се появи от гората на боговете, подкрепяна от слугинята си.

— Предупредих ви, че този ден ще дойде, милейди — каза тя, щом видя труповете на земята.

Майстерът — от счупения му нос капеше кръв — викна:

— Лейди Аша, умолявам ви, свийте знамената си и ми позволете да преговарям за живота ви. Отнесохте се с нас честно и почтено. Ще им го кажа.

— Ще ви заменим за децата ми. — Очите на Сибел Гловър бяха подути от плач и безсънни нощи. — Гавен вече е на четири. Пропуснах рождения му ден. И милото ми момиченце… Върнете ми децата и няма да ви сполети нищо лошо. Нито хората ви.

Последното беше лъжа, знаеше Аша. Тя навярно можеше да бъде разменена и откарана с кораб на Железните острови в любящите обятия на съпруга си. Братовчедите ѝ също щяха да бъдат освободени срещу откуп, както и Трис Ботли, и още неколцина от отряда ѝ, чиито близки имаха достатъчно пари, за да ги откупят. За останалите щеше да е брадвата, клупът или Валът. „Все пак имат правото на избор.“

Качи се на една бъчва, за да могат да я видят всички.

— Вълците идат към нас с оголени зъби. Ще бъдат на портите ни преди изгрев-слънце. Ще захвърлим ли копията и брадвите си, ще се молим ли за пощада?

— Не. — Карл Девицата извади меча си.

— Не — повтори Лорен Дългата брадва.

— Не — изрева Ролф Джуджето, едър като мечка мъж, който стърчеше с цяла глава над всички останали в отряда ѝ. — Никога!

А рогът на Хаген отново изрева над двора на замъка.

Аша бе започнала да мрази звука на рогове. На Стар Уик адският рог на чичо ѝ беше завил на умряло за убитите ѝ мечти, а сега Хаген прогласяваше може би последния ѝ час на земята. „Ако трябва да умра, ще умра с брадва в ръка и с проклятие на уста.“

— На стените — каза Аша Грейджой на мъжете си. Самата тя закрачи към Наблюдателната кула, Трис Ботли я последва.

Дървената наблюдателница бе най-високото нещо отсам планините, издигаше се на двайсет стъпки над стражевите дървета и високите смърчове в околните гори.

— Там, капитане — каза Кром, когато Аша излезе на платформата. Тя видя само дървета и сенки, огрените от лунна светлина хълмове и заснежените върхове зад тях. След това осъзна, че дърветата настъпват.

— Охо — засмя се тя, — тези планински кози са се загърнали в борови клонки.

Дърветата се движеха, лазеха бавно към замъка като зелена вълна. Спомни си една приказка, която бе слушала като дете, за горските чеда и битките им с Първите хора, когато зеленозрящите превръщали дърветата във воини.

— Не можем да се бием с толкова много — каза Трис Ботли.

— Можем да се бием с толкова, колкото дойдат, пале — настоя Кром. — Колкото повече са, толкова по-голяма е славата. Ще пеят за нас.

„Да, но за храбростта ни ли ще пеят, или за глупостта ни?“ Морето бе на пет дълги левги от тях. По-добре ли щеше да е да стоят и да се бият зад дълбоките ровове и дървените стени на Дълбоки лес? „Дървените стени на Дълбоки лес не помогнаха много на Гловър, когато завзех замъка — напомни си тя. — Повече ли ще помогнат на мен?“

— Утре заран ще пируваме под морето. — Кром потупа брадвата си, сякаш не можеше да чака повече.

— Ако умрем със сухи крака, как ще намерим пътя си до водните палати на Удавения бог? — попита Хаген.

— Тези гори са пълни с потоци — увери го Кром. — Всички те водят до реки, а всички реки — до морето.

Аша не беше готова да умре. Не тук, не сега.

— Жив човек може да намери пътя до морето по-лесно от мъртъв. Нека оставим мрачните гори на вълците. Тръгваме към корабите.

Зачуди се кой ли командва враговете ѝ. „Ако бях аз, щях да завзема брега и да подпаля корабите ни, преди да щурмувам Дълбоки лес.“ Но за вълците нямаше да е лесно, след като нямаха свои кораби. Аша никога не докарваше до брега повече от половината си кораби. Другата половина оставаше безопасно в морето, със заповед да вдигнат платна и да се отправят към нос Морски дракон, ако северняците завземат брега.