— Видрите може да са по-лесни за управляване от хората, признавам. А тюлените са по-умни. Не, може и да си прав. Най-добрият ми ход може би все пак е да се върна на Пайк. На Харлоу все пак има хора, които ще се зарадват на връщането ми. На Пайк също. А Юрон не спечели никакви приятели на Блектайд, когато уби лорд Белор. Бих могла да намеря чичо ми Ерон, да вдигне островите.
Никой не беше виждал Мокра коса след кралския събор, но Удавените му мъже твърдяха, че се крие на Голям Уик и скоро щял да излезе и да порази с гнева на Удавения бог Вранското око и слугите му.
— Трошача на наковални също търси Мокра коса. Преследва Удавените. Слепия Берон Блектайд са го пленили и са го подложили на разпит. Дори старият Сив гларус е в окови. Как ще намериш жреца, щом всички хора на Юрон не могат?
— Той е от моята кръв. Брат на баща ми. — Беше неубедителен отговор и Аша го знаеше.
— Знаеш ли какво мисля?
— Скоро ще науча, подозирам.
— Мисля, че Мокра коса е мъртъв. Мисля, че самият Вранско око му е прерязал гърлото. Търсенето на Железаря е само за да ни накарат да повярваме, че жрецът се е спасил. Юрон се бои да не го сметнат за родоубиец.
— Гледай чичо ми никога да не чуе, че казваш това. Кажеш ли на Вранско око, че го е страх от родоубийство, ще убие някой от собствените си синове просто за да докаже, че грешиш. — Аша вече беше почти изтрезняла. Тристифер Ботли ѝ въздействаше така.
— Дори да намериш чичо си Мокра коса, двамата ще се провалите. Вие
Аша се намръщи.
— Чакай. Торгон ли? Кой Торгон?
— Торгон Закъснелия.
— Той е бил крал през Века на героите. — Толкова си спомняше за него, но почти нищо друго. — Какво искаш да кажеш?
— Торгон Сивото желязо бил най-големият син на краля. Но кралят бил стар, а Торгон не го свъртало на едно място и се случило тъй, че когато баща му умрял, той правел набези по Мандър от укреплението си на Сивия щит. Братята му не го известили, а набързо свикали кралски събор, като мислели, че ще изберат някой от тях да носи короната от плавей. Но капитаните и кралете избрали да управлява Урагон Гудбрадър. Първото, което направил новият крал, било да заповяда всички синове на стария крал да бъдат убити, и ги убили. След това хората го нарекли Бадбрадър5, макар всъщност да не бил техен брат. Управлявал близо две години.
Аша си спомни.
— Торгон се върнал…
— … и казал, че кралския събор е незаконен, тъй като не бил там, за да предяви претенцията си. Бадбрадър се оказал колкото жесток, толкова и некадърен, и му били останали малко приятели по островите. Жреците го детронирали, лордовете се вдигнали против него и собствените му капитани го накълцали на парчета. Торгон Закъснелия станал крал и управлявал четирийсет години.
Аша хвана Трис Ботли за ушите и го зацелува по устните. Беше се зачервил и останал без дъх, когато го пусна.
— Какво беше това?
— Целувка го наричат. Удави ме, каквато съм глупачка, Трис, трябваше да си спомня… — Изведнъж млъкна. Трис понечи да заговори, но тя му изшътка да млъкне, заслушана. — Това беше боен рог. Хаген. — Първата ѝ мисъл бе за съпруга ѝ. Възможно ли бе Ерик Железаря да е дошъл чак дотук, за да прибере капризната си жена? — Удавения бог ме обича все пак. Чудех се какво да правя, а той ми прати врагове, с които да се бия. — Пъхна ножа си в канията. — Битката сама дойде при нас.
Затича към двора на замъка, с Трис по петите, но все пак закъсня. Боят беше свършил. Завари двама северняци, плувнали в кръв до източната стена недалече от задната портичка. Лорен Дългата брадва, Харл Шестте пръста и Гримтънг бяха застанали над тях.
— Кром и Хаген ги видяха да прехвърлят стената — обясни Гримтънг.
— Само тези двамата ли? — попита Аша.
— Петима. Убихме двама, преди тия да се прехвърлят, а Харл посече още един горе на бойниците. Тези двамата се добраха до двора.
Единият беше мъртъв, кръвта и мозъкът му засъхваха по дългата брадва на Лорен, но вторият все още дишаше хрипливо, въпреки че копието на Гримтънг го бе приковало към земята сред уширяваща се локва кръв. И двамата бяха облечени в щавена кожа и пъстри наметала в кафяво, зелено и черно, с клонки, листа и храсти увити около главите и раменете.
— Кой си ти? — попита Аша ранения.
— Флинт. Ти коя си?
— Аша от дома Грейджой. Това е моят замък.
— Дълбоки лес е седалище на Галбарт Гловър. Не е дом на сепии.
— Има ли още от вас? — попита го Аша и след като той не отвърна, хвана копието на Гримтънг и го завъртя. Севернякът изрева от болка и още кръв рукна от раната му. — Каква ви беше целта тук?
— Господарката. — Мъжът потрепери. — Богове, спри. За господарката дойдохме. Да я измъкнем. Бяхме само петимата.
Аша го погледна в очите, видя лъжата в тях, подпря се на копието и го извъртя още.
—
— Много — изхлипа накрая той между писъците. —
