— Само че знае коя съм. Коя съм наистина. Виждам го, когато ме погледне. Изглежда толкова ядосан, дори когато се усмихва, но вината не е моя. Казват, че обича да наранява хората.
— Милейди не бива да слуша такива… лъжи.
— Казват, че е наранявал теб. Ръцете ти и…
Устата му бе пресъхнала.
— Аз… си го заслужих. Ядосах го. Вие не трябва да го ядосвате. Лорд Рамзи е… мил човек, и добър. Задоволявайте го и той ще бъде добър с вас. Бъдете добра съпруга.
— Помогни ми. — Тя се вкопчи в него. — Моля те. Често ви гледах на двора, докато се упражнявахте с мечовете. Бяхте толкова чаровен. — Стисна ръката му. — Ако той избяга, бих могла да бъда ваша съпруга или вашата… вашата курва… каквото поискате. Можете да сте моят мъж.
Теон издърпа ръката си от нейната.
— Не съм… не съм ничий. — „Мъж щеше да ѝ помогне.“ — Просто… просто бъдете Аря, бъдете съпругата му. Задоволете го или… просто го задоволете и спрете с тези приказки как сте щяла да сте на друг. — „Джейни, името ѝ е Джейни, римува се с мъчение.“ Музиката ставаше все по-настойчива. — Време е. Изтрийте тези сълзи от очите си. — „Кафяви очи. Трябваше да са сиви. Някой ще види. Някой ще си спомни.“ — Добре. Сега се усмихнете.
Момичето се постара. Устната ѝ потръпна и замръзна и той видя зъбите ѝ. „Хубави бели зъби, но ако го ядоса, няма да са хубави дълго.“ Когато бутна вратата и я отвори, три от четирите свещи угаснаха: Поведе младоженката през мъглата към чакащите сватбени гости.
— Защо аз? — беше попитал Теон, когато лейди Дъстин му каза, че той трябва да изведе младоженката.
— Баща ѝ е мъртъв, и всичките ѝ братя. Майка ѝ загина в Близнаците. Чичовците ѝ са изчезнали или са мъртви, или са в плен.
— Все още има брат. — „Все още има трима братя“, можеше да каже. — Джон Сняг е с Нощния страж.
— Брат само по баща, незаконороден и обвързан с Вала. Ти беше повереник на баща ѝ, най-близкото до роднина, което има Аря. Най-уместно е ти да предадеш ръката ѝ в брак.
„Най-близкото до роднина.“ Теон Грейджой беше отраснал с Аря Старк. Теон щеше да разпознае една самозванка. Ако го видеха, че приема представяното за Аря от Болтън момиче, северните лордове, събрани да засвидетелстват брака, нямаше да имат никакви основания да оспорват легитимността ѝ. Стаут и Слейт, Ъмбър Курвенската напаст, сприхавите Ризуел, хората на Рогов лес и братовчедите Кервин, дебелият Виман Мандърли… никой от тях не беше познавал дъщерите на Нед Старк толкова добре като него. А и да хранеха някои от тях лични съмнения, със сигурност щяха да са достатъчно благоразумни да ги затаят.
„Използват ме, за да прикрия измамата им, да сложа своето лице на лъжата им.“ Затова Рууз Болтън отново го беше облякъл като лорд: да изиграе ролята си в този шутовски фарс. Щом свършеше това, щом лъжливата Аря бъдеше венчана, Теон Обърни-плащ нямаше да е нужен повече на Болтън.
— Услужи ни в това и когато Станис бъде победен, ще обсъдим как по най-добър начин да те върнем на бащиния ти трон — беше казал негово благородие с тихия си глас, глас създаден за лъжи и шепнене.
Теон не бе повярвал нито дума. Щеше да изиграе за тях този танц, защото нямаше друг избор, но след това… „След това ще ме върне на Рамзи, а Рамзи ще ми вземе още няколко пръста и ще ме превърне отново в Смрад.“ Освен ако боговете не се смиляха и Станис Баратеон не връхлетеше върху Зимен хребет и не изколеше всички, и него включително. Това беше най-доброто, на което можеше да се надява.
В гората на боговете беше по-топло, колкото и странно да беше. Извън нея бял мраз беше сковал Зимен хребет. Пътеките бяха хлъзгави от черния лед, скрежът искреше на лунната светлина по натрошените стени на Стъклените градини. Преспи мръсен сняг се бяха натрупали покрай стените. Някои бяха толкова високи, че скриваха вратите зад тях. На места се виждаше сива пепел и въглени, а тук-там — почерняла греда или купчина кости с ивици опърлена кожа и коса. Ледени висулки, дълги като копия, висяха от бойниците и красяха кулите като твърди бели мустаци на старец. Но в гората на боговете земята оставаше незамръзнала, а от горещите извори течеше поточе, топло като бебешки дъх.
Младоженката беше облечена в бяло и сиво, цветовете, които истинската Аря щеше да носи, ако бе доживяла до сватбата си. Теон носеше черно и златно, наметалото му бе затегнато на рамото с груб железен кракен, изчукан за него от един ковач в Бароутън. Но под качулката косата му беше бяла, а плътта му имаше сивкав оттенък като на старец. „Най-сетне Старк“, помисли си той. Ръка за ръка двамата с младоженката минаха през сводеста каменна врата и бели струи мъгла обвиха краката им. Барабанът тръпнеше като девиче сърце, гайдите пищяха високо, сладко и подканящо. Горе над дърветата в тъмното небе плуваше лунен сърп, полускрит от мъглата, като око, надничащо през копринено було.
