— Капитане, споменахте за
— Сир Дядо брои правилно. Вторите синове са минали на страната на юнкайците. — Даарио извърна глава и плю. — Това е за Бен Плум Кафявия. Следващия път като видя грозното му лице, ще му разпоря гърлото до слабините и ще му изтръгна черното сърце.
Дани се опита да проговори и не намери думи. Помнеше лицето на Бен от последния път, когато го видя. „Беше топло лице, лице, на което вярвах.“ Тъмната кожа и бялата коса, счупеният нос, бръчките в ъгълчетата на очите му. Дори драконите бяха привързани към стария Кафяв Бен, който обичаше да се хвали, че също имал капка драконова кръв в себе си. „Три измени ще познаеш. Веднъж за кръв, веднъж за злато и веднъж за любов.“ Третата измяна ли беше Плум, или втората? А какво се оказваше тогава сир Джора, нейният груб стар мечок? Никога ли нямаше да има приятел, на когото да може да се довери? „Каква полза от пророчествата, ако не можеш да ги разгадаеш? Ако се омъжа за Хиздар преди да е изгряло слънцето, ще се стопят ли всички тези армии като утринна роса и да ме оставят да управлявам в мир?“
Изявлението на Даарио беше предизвикало смут. Резнак се вайкаше, Бръснатото теме мърмореше мрачно, кръвните ѝ ездачи се кълняха за мъст. Белвас Силния се потупа с юмрук по нашарения си с белези корем и се закле да изяде сърцето на Кафявия Бен с плънка от сливи и лук.
— Моля — каза Дани, но като че ли само Мисандей я чу. Кралицата се изправи. — Млъкнете! Чух достатъчно.
— Ваше величество. — Сир Баристан се смъкна на коляно. — На вашите заповеди сме. Какво да направим?
— Продължете според плановете ни. Събирайте храна, колкото може повече. — „Погледна ли назад, съм изгубена.“ — Трябва да затворим портите и да качим всеки годен да се бие мъж на стените. Никой не влиза, никой не напуска.
Залата за миг се смълча. Мъжете се спогледаха. След това Резнак каза:
— А ащапорците?
Искаше ѝ се да пищи, да скърца със зъби, да раздере дрехите си, да блъска по пода. Вместо това каза:
— Затворете портите. Три пъти ли да го кажа? — Бяха децата ѝ, но не можеше да им помогне сега. — Оставете ме. Даарио, ти остани. Тази рана трябва да се измие, а имам още въпроси към теб.
Другите се поклониха и излязоха. Дани поведе Даарио Наарис нагоре по стъпалата към спалнята си, където Ирри изми раната му с оцет, а Джикуи я превърза с бял лен. Като свърши това, Денерис отпрати и слугините си.
— Дрехите ти са оцапани с кръв — каза на Даарио. — Свали ги.
— Само ако и ти го направиш. — Целуна я.
Косата му миришеше на кръв, на пушек и на кон, а устата му беше корава и гореща на нейната. Дани потръпна в ръцете му. Когато се разделиха, каза:
— Мислех, че ти ще си този, който ще ме предаде. Веднъж за кръв, веднъж за злато и веднъж за любов, казаха магьосниците. Мислех… Изобщо не мислех за Кафявия Бен. Дори драконите ми сякаш му вярваха. — Стисна капитана си за раменете. — Обещай ми, че никога няма да се обърнеш срещу мен. Не бих могла да понеса това. Обещай ми.
— Никога, моя любов.
Повярва му.
— Заклех се да се омъжа за Хиздар зо Лорак, ако ми даде деветдесет дни мир, но сега… Исках те от първия път, когато те видях, но ти беше наемник, непостоянен,
— Сто? — Даарио се изсмя иззад пурпурната си брада. — Излъгах, сладка кралице. Хиляда бяха. Но нито веднъж дракон.
Тя вдигна устните си към неговите.
— Какво чакаш?
Камината беше затрупана със студена черна пепел и нищо не топлеше стаята, освен свещите. Всеки път, щом вратата се отвореше, пламъчетата им се полюшваха и потръпваха. Младоженката също трепереше. Бяха я облекли в рокля от бяла агнешка вълна, обшита с дантела. Ръкавите и корсажът ѝ бяха обсипани с пресноводни перли, а на краката си имаше пантофи от бяла сърнешка кожа: хубава, но студена. Лицето ѝ беше пребледняло и безкръвно.
„Лице, изсечено от лед — помисли Теон Грейджой, докато загръщаше раменете ѝ с наметало. — Труп, заровен под снега.“
— Милейди. Време е.
Музиката зад вратата ги подканяше — лютня, гайди и барабан.
Младоженката вдигна очи. Кафяви очи, блеснали на светлината на свещите.
— Ще му бъда добра съпруга и в-вярна. Ще… ще го радвам и ще му дам синове. Ще съм по-добра жена, отколкото щеше да е истинската Аря, ще види.
„Такива приказки ще те убият, ако не и по-лошо.“ Беше научил този урок като Смрад.
— Вие сте истинската Аря, милейди. Аря от дома Старк, дъщеря на лорд Едард, наследничка на Зимен хребет. — Името си, трябваше да научи
— Аз го измислих това име. Лицето ѝ беше дълго и конско. Моето не е. Аз бях хубава. — Най-сетне от очите ѝ закапаха сълзи. — Не бях красива като Санса, но всички казваха, че съм хубава. Лорд Рамзи не мисли ли, че съм хубава?
— Да — излъга той. — Така ми каза.
