Беше търпелива и стабилна, прие Тирион, без да изквичи, когато се качи на гърба ѝ, и остана неподвижна, докато посягаше за щита и пиката. Но щом подръпна юздите ѝ и притисна стъпала в хълбоците ѝ, се задвижи изведнъж. Казваше се Хубавка, краткото за Хубавата свиня, и беше обучена да търпи седло и юзди от малко прасенце.
Хубавка затича по палубата и боядисаната дървена броня затрака. Подмишниците на Тирион бяха полепнали от пот и капка пот се стичаше по белега му под големия неудобен шлем, но въпреки това в един нелеп миг се почувства почти като Джайм, препускащ на турнирно поле с пика в ръка и с блеснала на слънцето златна броня.
Когато започна смехът, сънят се разпадна. Не беше никакъв шампион, само едно джудже на гърба на прасе, стиснало пръчка и подскачащо за забавление на няколко изнервени вмирисани на ром моряци с надеждата да оправи скапаното им настроение. Някъде долу в пъкъла баща му кипеше, а Джайм се кискаше. Тирион почти можеше да усети студените им мъртви очи, загледани в този глумски фарс алчно като екипажа на „Селесори Коран“.
Ето, че се появи и врагът му. Пени яздеше голямото си сиво куче, шарената ѝ пика се люшкаше пиянски, докато песът скачаше по палубата. Щитът и бронята ѝ бяха боядисани червено, но боята се беше олющила и избеляла. Неговата броня беше синя. „Не моята. На Грош. Изобщо не е моя.“
Тирион срита бутовете на Хубавка, за да я ускори в атака. Моряците го окуражаваха с подсвиркване и викове. Дали викаха, за да го окуражат, или на подигравка, не можеше да каже със сигурност, макар да имаше смътна представа. „Защо изобщо се оставих да ме уговорят за този фарс?“
Знаеше отговора обаче. Вече от дванайсет дни корабът се носеше на дрейф в Тъжния залив. Настроението на екипажа беше отвратително и сигурно щеше да стане още по-неприятно, щом дневната им дажба ром свършеше. Човек не може да посвети толкова много часове на кърпене на платна, запушване на дупки и ловене на риба. Джора Мормон беше чул да мърморят как късметът на джуджето ги бил издънил. Макар корабният готвач все още да потъркваше главата на Тирион от време на време, с надеждата, че това може да докара малко вятър, останалите бяха започнали да му хвърлят отровни погледи всеки път, щом се изпречеше на пътя им. Съдбата на Пени бе още по-тежка, откакто готвачът им беше пуснал мухата, че може би стискането на гърда на момиче джудже е точно това, което ще им върне късмета. Също така бе започнал да нарича Хубавата свиня Бекона, шега, която звучеше много по-смешно, когато я измисли Тирион.
— Трябва да ги накараме да се смеят — беше го умолявала Пени. — Трябва да ги направим като нас. Ако им дадем зрелище, ще им помогне да забравят.
Така се намери облечен в боядисаната дървена броня на Грош, яхнал свинята на Грош, докато сестрата на Грош му даваше подробни указания за тънкостите на шутовския турнир, някогашния им поминък. Имаше някаква определено пикантна ирония в това, предвид че Тирион за малко не беше изгубил главата си веднъж, отказвайки да яхне куче заради извратеното забавление на племенника си. И все пак му беше някак трудно да се наслади на хумора във всичко това, от гърба на свинята.
Пиката на Пени се сниши тъкмо навреме, та затъпеният ѝ край да забърше рамото му. Неговата се поколеба, преди да я наведе и да изтрака в ъгъла на щита ѝ. Тя се задържа на седлото. Той не можа. Но така се и очакваше.
„Лесно, като падане от прасе…“ макар че падането точно от това прасе се оказа по-трудно, отколкото изглеждаше. Тирион се сви на кълбо, докато падаше, спомнил си урока, но въпреки това тупна тежко на палубата и си прехапа езика толкова силно, че усети вкуса на кръв. Чувстваше се все едно отново е на дванайсет и се премята по масата за вечеря в голямата зала в Скалата на Кастърли. Тогава чичо му Герион беше подръка, за да похвали усилията му, вместо киселите моряци. Смехът им изглеждаше рехав и нервен в сравнение с веселия рев, който бе посрещнал лудориите на Грош и Пени на сватбения пир на Джофри, а някой му изсъска ядосано.
— Не-Нос, яздиш така, както изглеждаш, грозно — извика един от кърмовия мостик. — Ти мъж ли си бе! Да се оставиш момиче да те надвие! — „Заложил е пари на мен“, реши Тирион. Остави се обидата да го залее, без да се впряга. Чувал беше и по-лоши неща в живота си.
С дървената броня не можеше да стане. Усети се, че маха безпомощно с ръце и крака като костенурка по гръб. Това поне разсмя неколцина. „Жалко, че не си счупих крака, това щеше да ги накара да вият от смях. А ако ме бяха видели в онзи нужник, когато прострелях баща си в корема, можеше така да се разсмеят, че да се насерат в бричовете си заедно с него. Но каквото и да е, само кучите синове да се държат мило.“
Джора Мормон най-сетне го съжали и го вдигна на крака.
— Приличаш на глупак.
„Това е идеята.“
