Танц с дракони полностью

— Толет е добър мъж и хората го харесват, а Емет Железния беше чудесен учител по оръжия. Но се говори, че сте решили да ги отпратите.

— Трябват ни добри мъже в Дълга могила.

— Курвенска могила, така са почнали да я наричат — каза Марш. — Както и да е. Вярно ли е, че сте решили да поставите на мястото на Емет този дивак Кожите, за учител по оръжия? Този пост най-често е запазен за рицари, или най-малкото за обходници.

— Кожите наистина е див — отвърна Джон спокойно. — Мога да го потвърдя. Изпробвах го на двора за упражнения. С каменна брадва е толкова опасен, колкото повечето рицари с кована в замък стомана. Признавам, не е толкова търпелив, колкото би ми се искало, и някои от момчетата се ужасяват от него… но това не е толкова лошо. Един ден ще се озоват в истински бой и известно познанство с ужаса ще им свърши добра работа.

— Той е дивак.

— Беше, докато не изрече думите. Вече е наш брат. Който може да научи момчетата на повече неща от боравенето с меча. Няма да им навреди да научат няколко думи от Старата реч и нещо за навиците на свободния народ.

— Свободен — измърмори гарванът. — Гжито. Крал.

— Хората не му вярват.

„Чии хора? — можеше да запита Джон. — Колко?“ Но това щеше да го поведе по път, по който не искаше да тръгва.

— Съжалявам, че чувам това. Друго има ли?

Септон Целадор заговори:

— Това момче, Сатена. Говори се, че сте решили да го направите свой стюард и скуайър, на мястото на Толет. Милорд, момчето е курва… смея да кажа… боядисан катамит от бардаците на Староград.

„А ти си пиян.“

— Какво е бил в Староград не е наша грижа. Учи се бързо и е много умен. Другите новобранци отначало го презираха, но той ги спечели и се сприятели с всички. Безстрашен е в бой и дори може да чете и пише донякъде. Би трябвало да е способен да ми носи ястията и да оседлава коня ми, не мислите ли?

— Най-вероятно — отвърна Боуен Марш, беше се намръщил. — Но на мъжете няма да им хареса. Традиционно скуайърите на лорд-командира са младежи от добро потекло, възпитавани да командват. Убеден ли е милорд, че мъжете на Нощния страж изобщо биха последвали курва в бой?

Джон кипна.

— Следвали са по-лоши. Стария мечок остави няколко предупредителни бележки за определени мъже, за наследника си. В Сенчестата кула имаме готвач, който обичал да изнасилва септи. Изгарял в плътта си седемлъча звезда за всяка изнасилена. Лявата му ръка е на звезди от китката до лакътя, със звезди са дамгосани и прасците му. На Източен страж имаме мъж, който подпалил бащината си къща и залостил вратата. Цялото му семейство изгоряло, всичките девет. Каквото и да е правил Сатена в Староград, сега е наш брат и ще бъде мой скуайър.

Септон Целадор отпи вино. Отел Ярвик набоде наденица с камата си. Боуен Марш седеше с почервеняло лице. Гарванът плесна с криле и изграчи:

— Гжито, гжито, мрат.

Най-сетне лорд-стюардът се покашля.

— Милорд знае най-добре, сигурен съм. Може ли да попитам за тези трупове в ледените килии? Безпокоят хората. И да ги държим под стража? Това, разбира се, е загуба на двама добри мъже, освен ако не се боите, че ще…

— … ще се вдигнат? Моля се за това.

Септон Целадор пребледня.

— Седемте да са ни на помощ. — Виното закапа по брадичката му на червена линия. — Лорд-командир, оживелите мъртъвци са чудовищни, неестествени същества. Мерзост в очите на боговете. Вие… не се каните да се опитате да говорите с тях?

— Могат ли да говорят? — попита Джон Сняг. — Не мисля, но не мога да твърдя, че знам. Може да са чудовища, но бяха хора, преди да умрат. Колко е останало? Онзи, когото посякох, се канеше да убие лорд-командир Мормон. Явно помнеше кой е бил и къде да го намери. — Майстер Емон щеше да схване намерението му, Джон не се съмняваше в това; Сам Тарли щеше да се ужаси, но също щеше да разбере. — Милорд баща ми често казваше, че човек трябва да познава враговете си. Малко знаем за тези същества, а още по-малко за Другите. Трябва да научим.

Този отговор не ги задоволи. Септон Целадор опипа кристала, окачен на врата му, и рече:

— Мисля, че това е крайно неразумно, лорд Сняг. Ще се моля на Старицата да вдигне светещата си лампа и да ви поведе по пътя на разума.

Търпението на Джон Сняг се беше изчерпало.

— Малко повече разум няма да е излишен на всички ни, сигурен съм. — „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“ — Е, ще говорим ли за Вал?

— Значи е вярно? — каза Марш. — Пуснали сте я.

— Отвъд Вала.

Септон Целадор вдиша рязко.

— Кралската плячка. Негово величество ще се разгневи ужасно, щом разбере, че я няма.

— Вал ще се върне. — „Преди Станис, ако боговете са добри.“

— Откъде можете да знаете това? — попита Боуен Марш.

— Тя го каза.

— А ако е излъгала? Ако я сполети злополука?

— Ами, тогава може, би ще имате шанс да си изберете лорд-командир, който ще ви допада повече. Дотогава, опасявам се, че ще се налага да ме търпите. — Джон отпи глътка ейл. — Пратих я да намери Тормунд Ужаса на великаните и да му отнесе предложението ми.

— Ако може да знаем, какво е това предложение?