— Трудно е да приличаш на герой, когато яздиш прасе.
— Сигурно затова стоя настрана от прасета.
Тирион разкопча шлема, смъкна го и изплю кървава розова храчка.
— Имам чувството, че съм си отхапал половината език.
— Следващия път захапи по-здраво. — Сир Джора сви рамене. — Честно казано, виждал съм и по-лоши участници в турнир.
„Похвала ли беше това?“
— Паднах от проклетото прасе и си прехапах езика. Какво може да е по-лошо от това?
— Да ти се набучи треска в окото и да умреш.
Пени беше скочила от кучето си, голям сив пес, казваше се Хрус.
— Номерът е не да се дуелираш добре, Хюгор. — Винаги внимаваше да го нарича Хюгор, когато някой можеше да ги чуе. — Номерът е да ги накараш да се смеят и да хвърлят монети.
„Лошо заплащане за кръвта и отоците“, помисли Тирион, но и това премълча.
— И в това се провалихме. Никой не хвърли монети. — „Нито пени, нито грош.“
— Ще хвърлят, като станем по-добри. — Пени смъкна шлема си. Кафявата ѝ като на мишле коса се разсипа над ушите ѝ. Очите ѝ също бяха кафяви, под ръбатото чело, а бузите ѝ — гладки и зачервени. Извади от кожена торбичка няколко жълъда за Хубавка. Тя ги изяде от ръката ѝ и изгрухтя щастливо. — Когато играем за кралица Денерис, среброто ще се сипе като дъжд, ще видиш.
Някои от моряците им викаха и тупаха с пети по пода, настояваха за нов двубой. Корабният готвач беше най-гръмкият, както винаги. Тирион беше започнал да го презира, макар и да беше единственият що-годе приличен играч на киваси на кога.
— Виждаш ли, харесаха ни — каза Пени с обнадеждена усмивка. — Ще го повторим ли, Хюгор?
Канеше се да откаже, но вик от един от помощник-капитаните му спести необходимостта. Беше предобед и капитанът искаше отново да пуснат лодките. Огромното пъстро платно висеше отпуснато от мачтата, както ставаше вече от толкова дни, но той се надяваше да намерят вятър някъде на север. Това означаваше гребане. Лодките обаче бяха малки, а когът беше голям. Гребането беше гореща, потна, изтощителна работа, от която ръцете хващаха мазоли, а гърбът се схващаше, екипажът я мразеше. Тирион не можеше да ги вини.
— Вдовицата можеше да ни качи на галера — измърмори той кисело. — Ако някой ми помогне да се измъкна от тия проклети дъски, ще съм много благодарен. Май ми се е забила треска в слабините.
Мормон се зае, макар и с неохота. Пени хвана кучето и прасето и ги отведе долу.
— Няма да е зле да кажеш на дамата си да държи вратата си затворена и залостена, когато е вътре — каза сир Джора, докато развързваше каишките, свързващи гръдната и гръбната броня. — Чувам твърде много приказки за ребра, бутове и бекон.
— Това прасе е половината ѝ поминък.
— Гхискарски екипаж би изял и кучето. — Мормон свали гръбната и гръдната броня. — Просто ѝ кажи.
— Щом държиш. — Туниката му беше плувнала в пот и полепнала на гърдите. Тирион я дръпна и съжали, че не духа поне малко ветрец. Дървената броня беше толкова гореща и тежка, колкото и неудобна. Половината от нея приличаше на стара боя, пласт върху пласт, върху пласт, от сто пребоядисвания. Помнеше, че на сватбения пир на Джофри един ездач беше показал вълчището на Роб Старк, другият — герба и цветовете на Станис Баратеон. — Ще ни трябват и двете животни, ако ще играем за кралица Денерис. — Ако моряците си наумяха да заколят Хубавка, нито той, нито Пени можеха да ги спрат… но дългият меч на сир Джора поне щеше да ги разколебае.
— Така ли се надяваш да си опазиш главата, Дяволче?
— Сир Дяволче, моля. И, да. Когато нейно величество разбере истинската ми цена, ще ме заобича. Аз съм едно мило малко човече в края на краищата и знам доста полезни неща за близките си. Но дотогава ще е най-добре да я забавлявам.
— Колкото и да подскачаш, няма да измиеш престъпленията си. Денерис Таргариен не е глупаво дете, за да я разсееш с шеги и премятане. Ще се отнесе към теб справедливо.
„О, надявам се, че няма.“ Тирион го изгледа мръснишки.
— А тебе как ще те посрещне тази справедлива кралица? С топла прегръдка, с момичешки кикот, с брадвата на палача? — Ухили се на явното неудобство на рицаря. — Наистина ли очакваше да повярвам, че си по работа на кралицата в онази курвенска къща? Че я защитаваш от половин свят разстояние? Може би бягаш, може драконовата кралица да те е прогонила. Но защо ще… о, чакай,
Главата му изпращя от удара, който му нанесе едрият рицар, и той падна толкова силно, че главата му отскочи от палубата. Кръв напълни устата му, докато се олюляваше да се вдигне на колене. Изплю един счупен зъб. „Ставам все по-хубав от ден на ден, но съм убеден, че бръкнах в рана.“
