Танц с дракони полностью

Теон се нареди на опашката за каша. Разсипваха я с черпаци в дървени купи от медни котли. Лордовете и рицарите имаха мляко и мед, и дори бучка масло да подсладят порциите им, но нищо такова нямаше да предложат на него. Управлението му като принц на Зимен хребет беше приключило бързо. Беше изиграл ролята си в шутовската игра, давайки ръката на лъжливата Аря за младоженка, и Рууз Болтън нямаше повече нужда от него.

— Първата зима, която помня, снеговете ме затрупаха до главата — каза един от Рогов лес на опашката пред него.

— Да, но тогава си бил само три стъпки висок — отвърна друг, конник от Ручеите.

Предната нощ, след като не можа да заспи, Теон по едно време се замисли за бягство. Да се измъкне невидим, докато Рамзи и лорд баща му са насочили вниманието си другаде. Но всяка порта беше затворена, залостена и здраво охранявана. Никой не можеше да влезе или да излезе без разрешението на лорд Болтън. Дори да се намереше някакъв таен изход, Теон нямаше да му се довери. Не беше забравил Кира и ключовете ѝ. А и да успееше да се измъкне, къде щеше да отиде? Баща му беше мъртъв, а чичовците му нямаха нужда от него. Пайк беше изгубен за него. Най-близкото нещо до дом за него бе тук, сред костите на Зимен хребет.

„Рухнал човек, рухнал замък. Това е мястото ми.“

Все още чакаше на опашката, когато Рамзи нахлу в залата с Момчетата на копелето и ревна за музика. Абел потърка очи да прогони съня, взе лютнята и подхвана „Жената на дорнеца“, а една от перачките му заудря барабана си. Певецът промени думите обаче. Вместо за опитване на жена на дорнец пееше за щерка на северняк.

„Може да загуби езика си за това — помисли Теон, докато пълнеха купата му. — Той е само един певец. Лорд Рамзи може да му одере кожата на двете ръце и никой няма да каже и дума.“ Но лорд Болтън се усмихна на текста, а Рамзи се изсмя гръмко. Другите също разбраха, че е безопасно да се смеят. На Дик Жълтия песента му се стори толкова смешна, че чак вино запръска от носа му.

Лейди Аря я нямаше, за да сподели веселието. Не я бяха виждали извън покоите ѝ след сватбената нощ. Алин Киселия беше подхвърлил, че Рамзи държал булката си гола и окована за пилон на леглото, но Теон знаеше, че това са само приказки. Никакви окови нямаше, поне такива, които можеше да се видят. Само двама стражи пред вратата на спалнята, за да не се мотае момичето навън. „И е гола само когато се къпе.“

Правеше го почти всяка нощ обаче. Лорд Рамзи искаше жена му да е чиста.

— Няма си слугини, горкото — беше казал на Теон. — Тъй че оставаш ти, Смрад. Дали да те облека в рокля? — Засмя се. — Може би, ако ме помолиш. Засега обаче ще е достатъчно да ѝ бъдеш слугинята за къпане. Няма да я търпя да мирише като теб. — Тъй че всеки път, щом Рамзи го засърбеше да спи с жена си, на Теон се падаше да заеме някоя слугиня от лейди Валда или лейди Дъстин и да носи гореща вода от кухните. Макар Аря никога да не говореше с тях, не можеше да не видят синините по нея. „Сама си е виновна. Не го е задоволила.“

— Просто бъди Аря — каза ѝ той веднъж, докато ѝ помагаше да влезе във водата. — Лорд Рамзи не иска да те нарани. Наранява ни само когато… когато забравим. Никога не ме е рязал без причина.

— Теон… — прошепна тя разплакана.

— Смрад. — Сграбчи я за рамото и я разтърси. — Тук вътре съм Смрад. Трябва да запомниш, Аря. — Но момичето не беше истинска Старк, само издънка на някакъв стюард. „Джейни, името ѝ е Джейни. Не трябва да търси спасение от мен.“ Теон Грейджой можеше и да се е опитал да ѝ помогне веднъж. Но Теон беше железнороден и по-храбър мъж от Смрад. „Смрад, Смрад, римува се със слабоват.“

Рамзи си имаше нова играчка, с която да се забавлява, с цици и писанка… но скоро сълзите на Джейни щяха да загубят вкуса си и Рамзи отново щеше да поиска своя Смрад. „Ще ме дере сантим по сантим. Когато свършат пръстите ми, ще ми вземе дланите. След пръстите на краката — стъпалата ми. Но само когато го помоля, когато болката стане толкова ужасна, че го помоля за малко облекчение.“ Нямаше да има бани за Смрад. Пак щеше да се въргаля в говна, щяха да му забранят да се мие. Дрехите му щяха да станат на дрипи, мръсни и вмирисани, и щяха да го накарат да ги носи, докато изгният. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше да го върнат в кучкарниците с момичетата на Рамзи за компания. „Кира — спомни си той. — Нарича новата си кучка Кира.“

Отнесе паницата си в дъното на залата на една празна пейка. Пейките под подиума винаги бяха пълни с мъже, които пиеха, играеха на зарове, говореха или дремеха. Сержантите им ги будеха с ритници, когато им дойдеше ред да навлекат наметалата и да обикалят по стените. Но никой от тях нямаше да се зарадва на компанията на Теон Обърни-плащ, а и той не изгаряше от желание да седи с тях.

Кашата беше сива и водниста и той я избута настрана след третата лъжица, и я остави да се втвърди в купата. На съседната маса спореха за бурята и се чудеха колко дълго ще вали снегът.