Танц с дракони полностью

Глиганът беше огромен, с бивни колкото мъжка ръка до лакътя и малки очи, плувнали в ярост. Дани се зачуди дали глиганът, убил Робър Баратеон, е изглеждал толкова свиреп. „Ужасно същество и ужасна смърт.“ За миг едва не изпита съжаление за Узурпатора.

— Барсена е много бърза — обясни Резнак. — Ще танцува с глигана, ваше величество, и ще го кълца, щом мине покрай нея. Ще е окъпан в кръв, преди да падне, ще видите.

Започна точно както той каза. Глиганът нападаше, Барсена се завърташе настрани, оръжието ѝ блясваше сребристо на слънцето.

— Трябва ѝ копие — каза сир Баристан, след като Барсена избягна втората атака на звяра. — Така не се води бой с глиган. — Прозвуча като някое придирчиво и свадливо старче, точно както казваше Даарио.

Ножът на Барсена беше почервенял, но глиганът скоро спря. „По-умен е от бик — осъзна Дани. — Повече няма да нападне.“ Барсена също го осъзна. Извика и пристъпи към глигана, премяташе ножа от едната ръка в другата. Когато звярът отстъпи, тя изруга и посече към зурлата му, за да го предизвика… и успя. Този път отскокът ѝ закъсня за миг и единият бивен разпра левия ѝ крак от коляното до слабините.

От трийсет хиляди гърла се надигна стон. Барсена стисна крака си, изтърва ножа и се опита да изкуцука назад, но преди да е направила и две стъпки, глиганът нападна отново. Дани извърна лице.

— Достатъчно храбро ли беше това? — попита тя Белвас Силния, щом писъкът прокънтя от пясъците.

— Боят с прасета е храбър, но не е храбро да пищиш толкова силно. Ушите на Белвас Силния го болят. — Евнухът потърка издутия си корем, нашарен със стари белези. — Коремът на Белвас Силния също го заболя.

Глиганът зарови зурлата си в корема на Барсена и започна да рие вътрешностите ѝ. Миризмата се оказа повече, отколкото кралицата можеше да понесе. Зноят, мухите, виковете от тълпата… „Не мога да дишам.“ Вдигна булото си и го пусна да се смъкне на пода. Смъкна и токара си. Перлите задрънчаха тихо една в друга, докато развиваше коприната.

— Халееси? — попита Ирри. — Какво правите?

— Свалям си клепналите уши.

Десетина мъже с копия за глигани изтичаха на пясъците, за да прогонят звяра от трупа и да го приберат в кошарата му. Надзирателят на ямата беше с тях, с дълъг камшик с шипове в ръка. Когато изплющя с него по глигана, кралицата се изправи.

— Сир Баристан, ще ме съпроводите ли до градината ми?

Хиздар я погледна объркано.

— Още предстои. Смехория с шест стари жени и още три двубоя. Белакво и Гогор!

— Белакво ще победи — заяви Ирри. — Това се знае.

— Не се знае — възрази Джикуи. — Белакво ще умре.

— Единият ще умре, или другият — каза Дани. — А който оживее, ще умре някой друг ден. Това беше грешка.

— Белвас Силния яде много скакалци. — Лицето на Белвас беше посивяло. — Белвас Силния трябва да пие мляко.

Хиздар го пренебрегна.

— Ваше величество, хората на Мийрийн са дошли да отпразнуват брачния ни съюз. Чухте как ви поздравиха. Не отхвърляйте любовта им.

— Клепналите ми уши поздравиха, не мен. Изведете ме от тази кланица, съпруже. — Чуваше грухтенето на глигана, виковете на копиеносците, пукота на камшика на надзирателя.

— Обич моя, не. Остани още съвсем малко. За щуротията и още един двубой. Затвори очи, никой няма да види. Ще гледат Белакво и Гогор. Не е време сега за…

По лицето му пробяга сянка.

Викове и шум замряха. Хилядите гласове се смълчаха. Всички очи се извърнаха към небето. Горещ вятър погали страните на Дани, а над ударите на сърцето си чу плясъка на криле. Двама копиеносци побягнаха. Надзирателят замръзна на място. Глиганът отново зарови муцуна в Барсена. Белвас Силния нададе стон, залитна и падна на колене.

Над тях драконът зави в кръг, тъмен на фона на слънцето. Люспите му бяха черни, очите, рогата и гръбначните плочи — кървавочервени. Винаги най-големият от трите ѝ, в пустошта Дрогон бе станал още по-голям. Крилете му се изпъваха двайсет стъпки от връх до връх, черни като гагат. Плесна веднъж с тях, щом се понесе над пясъците, и звукът отекна като небесен гръм. Глиганът вдигна глава, изгрухтя… и пламъкът го погълна, черен огън, прорязан с червени жили. Дани усети горещата вълна от трийсет стъпки. Квиченето на умиращия глиган прозвуча почти като човешки вопъл. Дрогон кацна, заби нокти в димящата плът и започна да яде. Не правеше разлика между Барсена и глигана.

— О, богове! — простена зад нея Резнак. — Той я яде! — Сенешалът закри устата си с ръка. Белвас Силния повръщаше. По дългото пребледняло лице на Хиздар зо Лорак пробяга странно изражение — отчасти страх, отчасти страст и възторг. Той облиза устни. Дани видя как Пал затичаха нагоре по стъпалата, стиснали токарите си, препъваха се в ресните им в бързането си да избягат. Последваха ги други. Повечето обаче останаха на местата си.

Един се реши да бъде героят.