Танц с дракони полностью

Площадът пред пирамидата ѝ беше настлан с многоцветни тухли и топлината се вдигаше от тях на вълни мараня. Навсякъде гъмжеше от хора. Някои се возеха на носилки, други бяха яхнали магарета, но повечето вървяха пеша. Девет на всеки десет се стичаха на запад по широкия тухлен булевард към Ямата на Дазнак. Щом видяха излизащия от пирамидата паланкин, най-близките завикаха възторжено и възгласите се подеха по целия площад. „Колко странно — помисли кралицата. — Поздравяват ме на същия площад, където набучих на кол сто шестдесет и трима Велики господари.“

Огромен барабан поведе кралската процесия, за да разчиства пътя им по улиците. Между всеки удар глашатай с бръснато теме и ризница от лъскави бронзови плочи викаше на тълпата да се отдръпне.

БОММ.

— Идат! — БОММ. — Дайте път! — БОММ. — Кралицата! — БОММ. — Кралят. — БОММ.

Зад барабана крачеха в марш Бронзовите зверове, по четирима в редица. Носеха криваци и тояги; всички бяха с раирани поли, кожени сандали и пъстри наметала, ушити от многоцветни карета като тухлите на Мийрийн. Маските им блестяха на слънцето: глигани и бикове, ястреби и чапли, лъвове, тигри и мечки, влечуги с раздвоени езици и грозни базилиски.

Белвас Силния, който не обичаше коне, вървеше пред тях в кожения си елек с металните шипове и нашареният му с белези кафяв корем се полюшваше при всяка крачка. Следваха го Ирри и Джикуи на коне, Аго и Ракаро, а след тях Резнак в носилка със сенник, който да пази главата му от слънцето. Сир Баристан Селми яздеше до Дани, бронята му блестеше на слънцето. Дълго наметало се спускаше от раменете му, избеляло като кост. На лявата му ръка имаше голям бял щит. Малко по-назад бяха Куентин Мартел, принцът на Дорн, и двамата му спътници рицари.

Колоната бавно се точеше по дългата тухлена улица. БОММ.

— Идват! — БОММ. — Кралицата. Кралят. — БОММ. — Направете път.

Дани чу как слугините ѝ зад нея поведоха спор кой ще спечели финалния двубой за деня. Джикуи залагаше на гигантския Гогор, който приличаше повече на бик, отколкото на човек, чак до бронзовата халка на носа. Ирри настояваше, че млатилото на Белакво Трошача на кокали ще се окаже пагубно за великана. „Слугините ми са дотраки — каза си тя. — Смъртта язди с всеки халазар.“ В деня, в който се омъжи за хал Дрого, аракхите бяха святкали на брачния ѝ пир и мъже бяха умирали, докато други пиеха и се сношаваха. Живот и смърт вървяха ръка за ръка при конните господари, а пролятата кръв се смяташе за благослов при женитба. Новият ѝ брак скоро щеше да бъде потопен в кръв. Колко ли благословен щеше да е?

БОММ, БОММ, БОММ, БОММ, БОММ, БОММ, ехтяха ударите на барабана, по-бързо отпреди, станали изведнъж гневни и нетърпеливи. Сир Баристан извади меча си, щом колоната забави и спря между розово-бялата пирамида на Пал и зелено-черната на Накан.

Дани се обърна.

— Защо спряхме?

Хиздар стана.

— Пътят е преграден.

Пряко на пътя им лежеше обърнат паланкин. Един от носачите му беше рухнал на тухлите, надвит от жегата.

— Помогнете му — заповяда Дани. — Изнесете го от улицата, преди да са го стъпкали, и му дайте храна и вода. Изглежда така, все едно не е ял от две седмици.

Сир Баристан се огледа неспокойно. По терасите се виждаха гхискарски лица, с хладни и безчувствени погледи.

— Ваше величество, не ми харесва това спиране. Може да е капан. Синовете на Харпията…

— … са укротени — заяви Хиздар зо Лорак. — Защо ще искат да напакостят на кралицата ми, след като ме взе за свой крал и консорт? Хайде помогнете на човека, както заповяда сладката ми кралица. — Хвана Дани за ръката и ѝ се усмихна.

Бронзовите зверове се подчиниха. Дани се загледа след тях.

— Тези носачи бяха роби, преди да дойда. Аз ги освободих. Но паланкинът не е по-лек.

— Вярно — каза Хиздар. — Но на тях сега им се плаща да носят тежестта му. Преди да дойдеш, надзирателят щеше да иде при падналия и да му съдере кожата на гърба с бича. Сега му се дава помощ.

Прав беше. Един от Бронзовите зверове подаваше мях с вода на носача.

— Трябва да съм благодарна за малките победи, предполагам — каза кралицата.

— Една стъпка, после друга и скоро ще затичаме. Заедно ще изградим един нов Мийрийн. — Улицата напред най-после беше разчистена. — Ще продължим ли?

Какво можеше да направи, освен да кимне? „Една стъпка, после друга, но накъде отивам?“

При портите на Ямата на Дазнак се издигаха двама огромни бронзови воини, вкопчени в смъртоносен двубой. Единият с меч, другият с брадва. Скулпторът ги беше изобразил в мига, в който се убиваха един друг, оръжията и телата им образуваха арка отгоре.

„Смъртното изкуство“, помисли Дани.

Много пъти беше гледала бойните ями от терасата си. Малките бяха нашарили лицето на Мийрийн като сипаница; по-големите бяха кървящи рани, червени и разядени. Но никоя не можеше да се сравни с тази. Белвас Силния и сир Баристан се озоваха от двете им страни, когато тя и лорд съпругът ѝ минаха под бронзовите фигури и излязоха на върха на огромната тухлена купа с тераси от спускащи се надолу скамейки, всяка с различен цвят.