— Шестнайсетгодишен — настоя Хиздар. — Пораснал мъж, избрал доброволно да рискува живота си за злато и слава. Никакви деца не умират днес в Ямата на Дазнак, както моята сладка кралица повели в своята мъдрост.
„Друга малка победа. Сигурно не мога да направя поданиците си добри, но трябва поне да се опитам да ги направя по-малко лоши.“ Денерис искаше да забрани и двубои между жени, но Барсена Чернокосата възрази, че има правото да рискува живота си като всеки мъж. Кралицата искаше да забрани и „щуротиите“ — комични двубои, в които сакати, джуджета и старици се биеха със сатъри, факли и чукове (колкото по-нелепи бяха биещите си, толкова по-смешна се смяташе щуротията), но Хиздар заяви, че хората ѝ щели да я заобичат повече, ако я видят, че се смее с тях, и настоя, че без тези игри сакатите, джуджетата и старите просяци ще гладуват. И Дани отстъпи.
Имаше обичай да се осъждат престъпници да се бият в ямите. Беше се съгласила, че тази практика може да се поднови, но само за определени престъпления.
— Убийци и изнасилвачи може да бъдат принудени да се бият, и всички, които държат на робството, но не крадци и длъжници.
Зверовете обаче все още бяха позволени. Дани видя как глутница от шест червени вълка се справи набързо със слон. После пуснаха бик срещу глиган в кървава битка, след която двете животни останаха разкъсани и издъхващи.
— Месото не се хаби — обясни Хиздар. — Касапите правят от труповете здравословна яхния за гладуващите. Всеки, който се представи при Портите на съдбата, може да получи купа.
— Добър закон — отвърна Дани. „Толкова добри закони имате.“ — Ще трябва да се погрижим тази традиция да продължи.
След боевете на животни последва имитация на сражение: шестима пешаци срещу шестима конници, първите въоръжени с щитове и дълги мечове, вторите с дотракски аракхи. Лъжерицарите бяха с ризници, а „дотраките“ бяха без броня. Отначало ездачите като че ли спечелиха предимство, след като прегазиха двама от противниците си и отсякоха ухото на трети, но след това оцелелите рицари започнаха да нападат конете и един по един конниците бяха свалени и избити, за огромно възмущение на Джикуи.
— Това не е истински халазар — заяви тя.
— Тези трупове не са предназначени за яхнията ви, надявам се — каза Дани, докато изнасяха убитите.
— Конете да — отвърна Хиздар. — Хората не.
— Конско месо и лук прави човек силен — каза Белвас Силния.
След сражението последва първата щуротия за деня, „рицарски турнир“ между джуджета, представен от един от юнкайските лордове, които Хиздар беше поканил на игрите. Едното яздеше куче, другото свиня. Дървената им броня беше прясно боядисана, тъй че едното носеше герба с елена на узурпатора Робърт Баратеон, а другото — златния лъв на дома Ланистър. Беше заради нея, явно. Лудориите им скоро разсмяха Белвас, но усмивката на Дани беше принудена. Когато джуджето в червено се катурна от седлото и хукна да гони прасето по пясъците, а другото на кучето препусна в галоп след него и го перна с дървения меч по задника, тя каза:
— Това е мило и глупаво, но…
— Имай търпение, моя мила — успокои я Хиздар. — Скоро ще пуснат лъвовете.
Денерис го погледна озадачено.
— Лъвове ли?
— Три. Джуджетата няма да ги очакват.
Тя се намръщи.
— Джуджетата имат дървени мечове. Дървена броня. Как ще се бият с лъвове?
— Лошо — отвърна Хиздар. — Макар че кой знае, може да ни изненадат. По-вероятно ще заврещят, ще побегнат и ще се опитат да се изкатерят от ямата. Точно това прави тази щуротия забавна.
Дани не остана доволна.
— Забранявам го.
— Мила кралице. Не искаш да разочароваш поданиците си, нали?
— Ти ми се закле, че борците ще са пораснали мъже, които доброволно са се съгласили да рискуват живота си за злато и чест. Тези джуджета не са се съгласили да се бият срещу лъвове е дървени мечове. Ще го спреш. Веднага.
Устата на краля се стегна. За миг на Дани ѝ се стори, че видя гняв в кротките му очи.
— Както заповядаш. — Хиздар махна на надзирателя на бойната яма. — Никакви лъвове — каза му, след като мъжът дотича при тях с бич в ръката.
— Нито един ли, ваше величество? Какво му е забавното в това?
— Кралицата каза. Джуджетата не бива да пострадат.
— На тълпата няма да ѝ хареса.
— Тогава доведи Барсена. Това трябва да ги усмири.
— Ваше величество знае най-добре. — Надзирателят плесна с бича и изрева заповеди. Изкараха джуджетата с прасето и кучето. Зрителите викаха неодобрително и ги замерваха с камъни и гнили плодове.
Надигна се рев, когато Барсена Чернокосата излезе на пясъците, гола, освен набедреника около слабините ѝ и сандалите. Движеше се с убийственото изящество на пантера.
— Барсена е много обичана — каза Хиздар, докато ревът изпълваше ямата. — Най-храбрата жена, която съм виждал.
— Бой с момичета не е храбро — каза Белвас Силния. — Бой с Белвас Силния щеше да е храбро.
— Днес тя се бие с глиган — каза Хиздар.
„Е да — помисли Дани. — Защото не сте могли да намерите жена да се изправи срещу нея, колкото и пълна да е кесията.“
— И не с дървен меч, изглежда.
