— Озни Черното котле и Синия бард са тук, под септата. Близнаците Редвин бяха признати за невинни, а Хамиш Арфиста умря. Останалите са в тъмниците под Червената цитадела, под опеката на твоя човек Кибърн.
„Кибърн“, помисли Церсей. Това беше добре. Поне една сламка, за която да се хване. Лорд Кибърн ги държеше, а лорд Кибърн можеше да прави удивителни неща. „И ужасни. Може да прави и ужасни неща.“
— Има и още, по-лошо.
— Да седна? — Церсей поклати глава. Какво можеше да е по-лошо? Щяха да я съдят за върховна измяна, докато малката кралица и братовчедите ѝ отлетят, свободни като птици. — Кажи ми. Какво е станало?
— Мирцела. Имаме лоши новини от Дорн.
— Тирион — каза тя без колебание. Тирион беше пратил малкото ѝ момиче в Дорн, а Церсей бе изпратила сир Бейлон Суан да я върне. Всички дорнци бяха змии, а Мартел бяха най-лошите. Червената пепелянка дори се беше опитал да защити Дяволчето, беше стигнал на косъм до победата и щеше да позволи джуджето да избегне вината за убийството на Джофри. — Той е, бил е в Дорн през цялото време и сега държи дъщеря ми.
Сир Кеван отново се намръщи.
— Мирцела е била нападната от дорнския рицар Джеролд Дейн. Жива е, но е пострадала. Посякъл я е в лицето и тя… съжалявам… загубила е едно ухо.
— Ухо! — Церсей го зяпна потресена. „Тя е още дете, скъпата ми принцеса. И беше толкова хубава.“ — Отрязал ѝ е ухото?! А принц Доран и дорнските му рицари, те къде са били? Не са могли да защитят малкото ми момиче? Къде е бил Арис Оукхарт?
— Убит е, докато я е защитавал. Дейн го посякъл, казват.
Мечът на Утрото беше Дейн, спомни си кралицата, но той отдавна беше мъртъв. Кой беше този сир Джеролд и защо е искал да навреди на дъщеря ѝ? Не виждаше никакъв смисъл в това, освен ако…
— Тирион загуби половината си нос в битката на Черната вода. Посичане в лицето ѝ, отрязване на ухо… Мръсните пръстчета на Дяволчето са замесени във всичко това.
— Принц Доран не казва нищо за брат ти. А Бейлон Суан пише, че Мирцела приписва всичко на този Джеролд Дейн. Тъмната звезда го наричат.
Тя се изсмя горчиво.
— Както и да го наричат, той е маша на брат ми. Тирион има приятели сред дорнците. Дяволчето е замислял това през цялото време. Тирион сгоди Мирцела за принц Тристейн. Сега разбирам защо.
— Виждаш Тирион във всяка сянка.
— Той е твар на сенките. Той уби Джофри. Той уби татко. Мислиш ли, че би спрял дотук? Боях се, че Дяволчето все още е в Кралски чертог и крои да навреди на Томен, но явно е отишъл в Дорн, за да убие първо Мирцела. — Церсей закрачи нервно из килията. — Трябва да съм с Томен. Тези рицари на Кралската гвардия са безполезни като цици на броня. — Обърна се рязко към чичо си. — Сир Арис е убит, казваш.
— От ръцете на този мъж, Тъмната звезда, да.
— Мъртъв, той е
— Така ни се казва.
— В такъв случай в Кралската гвардия има свободно място. Трябва да се попълни веднага. Томен трябва да бъде защитен.
— Лорд Тарли съставя списък на достойни рицари, за да го обмисли брат ти, но докато Джайм се върне…
— Кралят също може да даде бял плащ. Томен е добро момче. Кажи му кого да назове и той ще го назове.
— И кого би искала да назове?
Нямаше готов отговор. „Моят поборник ще се нуждае от ново име, както и от ново лице.“
— Кибърн ще знае. Довери му се в това. Двамата с теб може да имаме разногласия, чичо, но заради общата ни кръв и любовта, която храниш към баща ми, заради Томен и заради горката му осакатена сестра, направи каквото те моля. Иди при лорд Кибърн от мое име, занеси му бял плащ и му кажи, че времето е дошло.
— Вие сте човек на кралицата — каза Резнак мо Резнак. — Кралят желае да има своя лична охрана, докато провежда дворцовия съвет.
„Все още съм човек на кралицата. Днес, утре, винаги, до последния си дъх — или нейния.“ Баристан Селми отказваше да повярва, че Денерис Таргариен е мъртва.
Може би затова го отстраняваха. „Един по един Хиздар отстранява всички.“ Белвас Силния се задържаше на прага на смъртта в храма под грижите на Сините грации… макар че Селми подозираше, че те довършват онова, което бяха започнали подсладените скакалци. Неопетнените се бяха оттеглили в казармите си. Джого, Даарио Наарис, адмирал Гролео и Хиро от Неопетнените оставаха заложници при юнкайците. Аго и Ракаро, и останалите от халазара на кралицата бяха изпратени отвъд реката, за да търсят изгубената си кралица. Дори Мисандей беше сменена: кралят не смяташе за уместно да използва за свой глашатай едно дете, при това бивша наатийска робиня. „А сега и мен.“
Някога щеше да приеме това отстраняване като накърняване на честта му. Но това беше във Вестерос. В гнездото на усойници, каквото бе Мийрийн, честта изглеждаше нещо толкова глупаво, колкото шутовско наметало. А и недоверието беше взаимно. Хиздар зо Лорак можеше да е консортът на кралицата, но никога нямаше да бъде неговият крал.
— Щом негова милост желае да ме отстрани от двора…
