— Робърт беше убит от глиган. Да не би да казват вече, че съм и превъплъщенка? Варг? И за убийството на Джофри ли съм обвинена, на милия ми син, на първородния ми?
— Не. Само за съпруга ви. Отричате ли го?
— Отричам. Да. Пред богове и хора, отричам го.
Той кимна.
— Последното и най-тежко обвинение. Някои твърдят, че децата ви не са от крал Робърт, че са незаконородени и заченати в инцест и прелюбодейство.
— Станис твърди това — отвърна веднага Церсей. — Лъжа, пълна, явна лъжа. Станис иска Железния трон, но му пречат децата на брат му, тъй че трябва на всяка цена да твърди, че не са на брат му. Онова мръсно писмо… троха истина няма в него. Отричам го.
Върховният септон опря ръце на масата и се изправи.
— Добре. Лорд Станис се отвърна от истината на Седемте, за да се преклони пред един червен демон, и лъжливата му вяра няма място в Седемте кралства.
Прозвуча почти успокоително. Церсей кимна.
— Все пак — продължи негова висша святост — тези обвинения са ужасни и кралството трябва да научи истината за тях. Ако ваша милост е казала истината, един процес несъмнено ще докаже невинността ви.
„Процес все пак значи.“
— Аз признах…
— … определени грехове, да. Други отричате. Процесът ще отдели истините от лъжите. Ще помоля Седемте да опростят греховете, които изповядахте, и ще се моля да бъдете призната за невинна по другите обвинения.
Церсей бавно се изправи.
— Прекланям се пред мъдростта на ваша висша святост, но ако бих могла да помоля за капчица от милостта на Майката, аз… от толкова дълго време не съм виждала сина си, моля ви…
Очите на стареца бяха като късчета кремък.
— Не би било уместно да се позволи да сте близо до краля, докато не бъдете пречистена от всички свои пороци. Но вие направихте първата си стъпка по пътя към праведността и в светлината на това ще ви разреша други посетители. По един всеки ден.
Кралицата заплака отново. Този път сълзите бяха искрени.
— Много сте добър. Благодаря ви.
— Майката е милостива. На нея трябва да благодарите.
Моел и Сколера чакаха да я отведат обратно в килията ѝ на кулата. Унела тръгна зад тях.
— Всички се молехме за ваша милост — каза септа Моел, докато се изкачваха по стълбището.
— Да — отзова се септа Сколера, — и би трябвало сега да се чувствате много по-леко, пречистена и невинна като девица в утрото на венчилото ѝ.
„Чуках се с Джайм в утрото на венчилото ми“, помисли Церсей.
— Да — отвърна им, — чувствам се преродена, все едно забрала гнойна рана е пробита и най-сетне мога да започна да се изцерявам. Бих могла почти да полетя.
Представи си колко сладко щеше да е да шибне с лакът септа Сколера в лицето и да я отпрати надолу по витото стълбище. Ако боговете бяха добри, сбръчканата стара путка можеше да се блъсне в септа Унела и да отнесе и нея със себе си.
— Добре е, че ви виждаме отново да се усмихвате — каза Сколера.
— Негова висша святост каза, че мога да имам посетители.
— Да — потвърди септа Унела. — Ако ваша милост ни каже кои лица желае да види, ще ги известим.
„Джайм, искам Джайм.“ Но ако близнакът ѝ беше в града, защо не беше дошъл при нея? Може би щеше да е по-разумно да изчака за Джайм, докато добие по-добра представа какво става извън стените на Великата септа на Белор.
— Чичо ми — каза тя. — Сир Кеван, братът на баща ми. Той в града ли е?
— Да — отвърна септа Унела. — Лорд-регентът пребивава в Червената цитадела. Ще го известим веднага.
— Благодаря ви. — „Лорд-регент значи?“ Не можеше да се преструва на изненадана.
Оказа се, че едно смирено и разкаяно сърце носи и други облаги освен пречистването на душата от грях. Тази нощ кралицата бе преместена в по-голяма килия два етажа по-надолу, с прозорец, от който можеше да гледа навън, и с топли меки одеяла. А когато дойде време за вечеря, вместо клисав хляб и овесена каша ѝ донесоха печено петле, купа зеленчукова супа, поръсена с натрошени орехи, и пюре от картофи и репички, плувнали в масло. Тази нощ се пъхна в леглото с пълен стомах за първи път, откакто я бяха задържали, и спа през всичките тъмни часове на нощта необезпокоявано.
На заранта, с изгрева на слънцето, дойде и чичо ѝ.
Церсей все още закусваше, когато вратата се отвори широко и сир Кеван влезе.
— Оставете ни сами — каза на тъмничарките ѝ.
Септа Унела подбра Сколера и Моел и затвори вратата зад тях. Кралицата стана.
Сир Кеван изглеждаше по-стар от последния път, когато го беше видяла. Беше едър мъж, широк в раменете и кръста, с късо подрязана руса брада по линията на масивната челюст и къса руса коса над широкото чело. Тежкото вълнено наметало, боядисано в тъмночервено, беше затегнато на лявото му рамо със златна торква с формата на лъвска глава.
— Благодаря ти, че дойде — каза кралицата.
Чичо ѝ се намръщи.
— Седни. Има неща, които на всяка цена трябва да ти кажа…
Тя не искаше да седи.
— Още си ми сърдит. Чувам го в гласа ти. Прости ми, чичо. Сгреших, като хвърлих виното си по теб, но…
