— Смяташ, че съм се засегнал от една чаша вино? Лансел е мой
— Знам. Знам. — „Лансел ме искаше повече, отколкото аз него. Още ме желае, обзалагам се.“ — Бях сама, слаба. Моля те. Чичо. О, чичо. Толкова е хубаво, че виждам лицето ти, милото ти, мило лице. Направих грешни неща, знам, но не бих могла да понеса да ме мразиш. — Прегърна го нежно и го целуна по бузата. — Прости ми. Прости ми.
Сир Кеван изтърпя прегръдката ѝ няколко мига, преди да вдигне ръце, за да ѝ отвърне вяло и непохватно.
— Стига. — Гласът му все още беше сдържан и хладен. — Простено ти е. Сега седни. Имам да ти съобщя някои тежки неща, Церсей.
Думите му я уплашиха.
— Да не би нещо да е сполетяло Томен? Моля те, не. Толкова се страхувам за сина си. Никой не иска да ми каже нищо. Моля те, кажи ми, че Томен е добре.
— Негово величество е добре. Често пита за теб. — Сир Кеван сложи ръце на раменете ѝ, за да я задържи по-далече.
— Джайм значи? Джайм ли?
— Не. Джайм все още е някъде в Речните земи.
— Някъде? — Не ѝ прозвуча добре.
— Завзе Речен пад и прие капитулацията на лорд Блекууд — каза чичо ѝ. — Но на връщане от Речен пад е изоставил свитата си и е тръгнал с една жена.
— Жена? — Церсей го зяпна неразбиращо. — Каква жена? Защо? Къде са отишли?
— Никой не знае. Не сме получавали повече вест от него. Жената може би ще се окаже дъщерята на Вечерна звезда, лейди Бриен.
„Тя.“ Кралицата помнеше Девата на Тарт, грамадно грозно тромаво същество, което се обличаше в мъжка ризница. „Джайм никога не би ме изоставил заради такова женище. Гарванът ми изобщо не е стигнал до него, иначе щеше да е дошъл.“
— Получихме сведения за наемници, дебаркиращи по цялото южно крайбрежие — говореше сир Кеван. — Тарт, Каменни стъпала, нос Гняв… много бих искал да разбера откъде е намерил Станис пари, за да наеме свободна дружина. Нямам нужната сила, за да се справя с тях, не и тук. Мейс Тирел има, но отказва да се размърда, докато не се реши проблемът с дъщеря му.
„Един палач ще реши проблема с Марджери много бързо.“ Церсей не даваше пукната пара за Станис и наемниците му. „Другите да го вземат и него, и Тирел. Нека се избият едни други, за кралството ще е по-добре.“
— Моля те, чичо, изведи ме оттук.
— Как? С въоръжена сила? — Сир Кеван се намръщи, отиде до прозореца и се загледа навън. — Ще трябва да превърна това свято място в кланица. А и нямам толкова хора. Най-добрата част от силите ни бяха при Речен пад с брат ти. Нямах време да събера нова войска. — Обърна се към нея. — Говорих с негова висша святост. Няма да те освободи, докато не бъдат изкупени греховете ти.
— Изповядах се.
— Изкупени, казах. Пред града. Едно минаване…
— Не. — Знаеше какво се кани да каже чичо ѝ и не искаше да го чуе. — Никога. Кажи му го, ако говориш отново с него. Аз съм кралица, не пристанищна курва.
— Няма да пострадаш. Никой няма да те докосне…
—
Сир Кеван не се трогна.
— Ако това е желанието ти, може скоро да се сбъдне. Негова висша святост е решил да бъдеш съдена за кралеубийство, богоубийство, кръвосмешение и върховна измяна.
— Богоубийство? — Едва не се изсмя. — Кога пък успях да убия и бог?
— Върховният септон говори за Седемте тук на земята. Удариш ли по него, удряш по самите богове. — Вдигна ръка, преди да е възразила. — Няма полза да говорим за тези неща. Не тук. Мястото за всичко това е на процеса. — Огледа килията. Изражението му говореше много.
„Някой подслушва.“ Дори тук не биваше да говори свободно. Церсей си пое дъх.
— Кой ще ме съди?
— Вярата. Освен ако не настояваш за съд с двубой. В такъв случай трябва да посочиш за свой поборник рицар от Кралската гвардия. Какъвто и да е изходът, управлението ти е приключило. Аз ще служа като регент на Томен, докато навърши пълнолетие. Мейс Тирел е назначен за Ръка на краля. Великият майстер Пицел и сир Харис Суифт ще продължат както преди, но Пакстър Редвин вече е лорд-адмирал, а Рандил Тарли прие длъжността на кралски съдия.
„Знаменосци на Тирел, и двамата.“ Цялата власт на кралството бе връчена на враговете ѝ, родствениците на кралица Марджери.
— Марджери също е обвинена. Както и братовчедите ѝ. Как така врабците освободиха нея, но не и мен?
— Рандил Тарли настоя. Той първи стигна до Кралски чертог, когато се разрази тази буря, и доведе армията си. Момичетата Тирел също ще бъдат съдени, но обвинението срещу тях е слабо, както признава негова висша святост. Всички мъже, посочени като любовници на кралицата, са отхвърлили обвинението или са се отметнали, освен сакатия ти певец, който, изглежда, не е с всичкия си. Тъй че Върховният септон предаде момичетата под охраната на Тарли, а лорд Рандил даде свята клетва да ги представи на съд, когато дойде времето.
— А обвинителите ѝ — попита кралицата. — Тях кой ги държи?
