- Все още разполагаш със сорс кода. - Соня се сгуши в яката си. - В подходящия момент можеш да направиш нов.
- Това е все едно да кажеш: добре, че някое от децата ти е било убито,защото винаги можеш да си направиш друго. - На Петрович му се искаше да може да заплаче, но слъзните му канали имаха нужда от възстановяване. - Моят приятел е погребан под мегатон отломки, но аз се страхувам, че ако пипна само една тухла от тази купчина, ще избухне война.
Маделин го обгърна с ръка и се опита да го привлече към себе си, но той искаше да се погневи още малко.
- Сбърках, като ти позволих да ме убедиш да го запазя в тайна.
Соня се отдръпна и го изгледа от горе на долу.
- Ти създаде втори ИИ, без да ми кажеш, Сам. Не каза дори на Маделин. Ти - не аз - го запази в тайна, затова недей да обвиняваш други за нещо,което е станало изцяло по твоя вина.
Думите й го прободоха. Той наведе глава и притисна брадичката си към гърдите. Ледената студенина на най-горното медно копче опари кожата му.
- Предполагам, че много ме бива в това. От мен се очаква да знам всички отговори на всички въпроси, които могат да бъдат измислени някога. А се оказва, че съм пиздец като всички останали.
- Върви да поспиш малко, Сам - каза тя. - Имаме нужда от теб.
Той се остави да бъде отведен по тротоара до мотоциклета, а Соня го стрелна крадешком с поглед, преди да се обърне и да тръгне към очакващата я кола.
- Съжалявам - каза той.
- Знам - отвърна Маделин. - Освен това знам, че нищо, което ще кажа или направя, няма да те накара да се почувстваш по-критично настроен към себе си, отколкото си сега.
- Но това не е вярно, нали? - Двамата спряха до мотора. - Кога ще се прибереш вкъщи?
- Толкова съм ти ядосана - каза тя, - че ми се иска да ти пръсна черепа. Но после се сещам кой ми спаси живота и как го направи, и колко много му е коствало това, и колко много ме обича, и ми се иска да го целувам, докато и двамата не се строполим на земята от изтощение. Затова няма да направя нито едно от двете. И изобщо не ми помага фактът, че това „вкъщи" е апартамент в хотел „Хилтън" и трябва да го деля с още три жени.
- Хотелът е същинска развалина и освен това нямаме румсървис - оплака се той. - Маса е там, защото не смее да напусне сградата от страх да не я линчуват. Валентина? Тя държи под око Маса и мен. А Люси е просто дете. Мисля, че трябва да я осиновим.
Маделин се заигра с каишката на шлема си, без дори да понечи да го сложи на главата си.
- Ако искаш, ще мина довечера. Само за малко.
- Мади, ти живееш там. Не е нужно да ти давам разрешение.
- Ще бъде късно.
- Сигурен съм, че портиерът ще те пусне по всяко време.
- Имаш портиер?
- Разбира се, че нямам. Там не живее никой друг, освен нас. - Той разтърка челото си. - Просто ела, когато си готова.
Маделин кимна и провери телефона си за съобщения. Имаше много и някои от тях изискваха незабавното й внимание. Тя си сложи шлема.
- Искаш ли да те откарам?
- Имаш по-важни неща за вършене. Ще повървя пеша.
Тя прикри разочарованието си, яхвайки мотора с поскръцване на кожените си дрехи.
- Значи, ще се видим по-късно.
- Да. Ще съм се сврял в някой ъгъл, но не си прави труда да ме будиш. Там ще съм си добре.
Маделин запали двигателя. Фаровете светнаха, прорязвайки пътека през падащия сняг. Тя прибра стъпенката и задържа машината между коленете си. Преди да потегли, му хвърли критичен поглед.
- Имаш нужда от нови очи, Сам.
- Нямам време да се погрижа за това.
- Мисля, че ти харесва да изглеждаш по този начин, и няма да си мръднеш пръста, докато не те накарам насила.
Тя беше права.
Той я изпрати с поглед, докато стоповете й не се изгубиха в далечината, после зави по Пикадили и се отправи към Ийст Енд, преди да промени решението си и да се върне към Парк Лейн. Мислеше за всичко, което се беше случило, и как могат нещата да се оправят отново. И както винаги, това го изумяваше: можеше да разреши проблемите на хората, но не знаеше откъде да започне със своите.
Известно време се вслушваше в хрущенето на стъпките си и в мъглата, която обвиваше мозъка му, проблесна някакъв намек за план.
Стори му се интересен, така че се вкопчи в него. Потърси телефонния номер, който му трябваше - на нерегистриран мобилен телефон - и го набра, докато завиваше на Хайд Парк Корнър.
- Ало? Кой се обажда? - разнесе се сънен глас, който леко закъсняваше заради минаването на сигнала през сателита.
Слънцето тъкмо беше изгряло над Калифорния и по всичко личеше, че това ще е поредният красив ден.
- Добро утро, професоре. Обажда се доктор Самуил Петрович. Бих искал да се извиня за онзи коментар, който направих за майка ви. За майките на всички ви всъщност...
Бабочка - пеперуда Бабушка - баба
Блядь - лека жена
Врубаться? - разбра ли?
До пизды - все едно, не ми пука
Дурак - глупак
Ёб матери ваши - майната ви
Ебанашка - глупак, шибаняк
Ёбаный рот - шибана уста
Ебать мой лысый череп - израз на изненада, несъгласие
Ебать-копать - израз на крайно неудоволствие
Иди нюхай плавки - разкарай се
