- Пет минути.
Затичаха се по пътя - Петрович и Маса отпред, а Валентина начело на охранителите на Ошикора. Тя изтича по стъпалата към входната врата и пусна два куршума в ключалката.
Петрович изрита остатъците й и Маса първа влетя вътре, сканирайки сенките за опасности.
- Чисто е.
Тя се засили към стълбището, но Петрович я улови за рамото.
- Не. Насам.
Той посочи към вратата, водеща към апартамента под този на Чейн, и
Валентина отново се справи с ключалката по предпочитания от нея начин. Маса огледа стаята, надничайки във всеки сенчест ъгъл. Когато приключи, тя погледна към голата крушка на тавана.
- Оръдието се намира точно тук.
- Сега нямаме време за това. - Петрович претегли на ръка сферата. - Ще трябва да поемем някои рискове.
В следващите няколко секунди той си състави план на горния апартамент: дневна, спалня, кухня, баня. Спалнята се намираше в задната част на сградата, но в нея се влизаше през дневната, където беше монтирано оръдието. Банята също се намираше в задната част на сградата, отделена от кухнята чрез тесен коридор.
Точно там: близо до тавана, в средната точка между двете стени. Там трябваше да отиде. Той извади ролката изолирбанд и впери поглед в нея.
- Няма да издържи. Чёрт. - Обаче в първата стая имаше няколко празни секции. Те изглеждаха достатъчно високи. - Донесете една от секциите и я поставете ето тук.
Секцията беше монтирана към стената, но не за дълго. Хората на Ошикора я довлякоха до новото й място и Петрович изрита основата й така, че да застане под прав ъгъл с едната стена на коридора.
- Вън, вън, вън.
Маса взе машината от ръцете му, а Петрович пъхна краищата на червените жици между зъбите си. Валентина пъхна ръка под яката му, готова да го дръпне встрани.
- Не е нужно и тримата да сме тук. Остави я на най-горния рафт и се махай.
Когато Маса се подчини, той установи, че е твърде високо и не може да я достигне. Валентина го подпря с една ръка и му помогна да се повдигне.
- Три секунди. - Той задържа жиците успоредно една на друга. - Две. -Стисна ги между пръстите си, като оголените им метални части съвсем се доближиха. - Една. - Петрович си пое дълбоко дъх, който можеше и да му е последният, и допря жиците една до друга.
Валентина го сграбчи през кръста и побягна заедно с него. Бяха стигнали до средата на фоайето, когато краката му най-после докоснаха земята. Тя го метна през вратата и приклекна с оръжие, готово за стрелба.
Нищо. И нищо. Той започна да се надига от пода. Струваше му се, че са минали векове.
- Ёбан...
Ефектът беше обратен на светването на крушка. Под, таван, стени, въздух, дори самата светлина, всичко като че ли внезапно бе ометено от невидима ръка и за частица от секундата пропадна в дупка в реалността. След това изчезна, но това не означаваше, че нещата щяха да спрат да се движат.
Таванът продължи да се спуска надолу, срещайки се с издигналия се на два метра под, а поддържащите стени се залепиха една за друга в средата. Всичко в апартамента на Чейн също тръгна надолу, първоначално бавно, а след това сред поток от прах и отломки. В стаята настъпи непрогледна тъмнина.
Маса спокойно дръпна качулката на главата си и пристъпи към Петрович. Тя го погледна през широкия си, блестящ визьор и протегна ръката си, в която държеше оръжието, преди да изчезне в жълтеникавия облак.
Валентина кашляше и плюеше, и не можеше да види нищо, макар отчаяно да се опитваше. Охранителите на Ошикора се струпаха край касата на вратата, заемайки бойни пози. Петрович пропълзя покрай тях.
Беше покрит с прах. Клекна ниско долу, увеличи контраста на камерата си и изключи филтъра за силни шумове. Отгоре продължаваха да се свличат квадратни фигури, които се присъединяваха към долните. Той си напомни да не диша.
Маса стоеше изправена отпред и дулото на оръжието й шареше по пода. Вляво от нея отломките се размърдаха. Тя се завъртя и отскочи. Облакът прах внезапно се освети, когато тя стреля в мишената си, която едновременно отвърна с изстрел. Но Маса вече не се намираше на предишната си позиция, а той беше полузатрупан от тухли, дърво и мазилка. Даниълс умря, а тя -не.
Петрович излезе напред. Прахта се слягаше и стаята бавно се пълнеше с хора, които се придвижваха опипом напред. Валентина също се размърда, притиснала гръб към солидната стена.
Ваната на Чейн се откъсна от арматурата. От разкъсаните тръби плисна вода, която потече в дъга върху разтрошения под. Преди тежката чугунена вана да се пръсне на парчета от удара в пода, от нея се откъсна продълговат предмет, който полетя към Маса. Силата от удара събори американката върху острите отломки и предметът я прикова
Докато тя събираше сили, за да отмести предмета, от пода се надигна някаква сянка. Докато се изправяше, от нея се сипеха отломки и тя бавно придоби очертанията на Андерссън.
- Мишена право напред - извика Петрович и достатъчен брой от заобикалящите го хора разбраха мисълта му. Той се хвърли по очи на пода, опитвайки се да се зарови в отломките, а куршумите прелетяха над главата му толкова близо, че той усети топлината им.
