Този път той успя да преметне единия си крак върху коляното на другия и да го задържи там. Изправи се доволен, отиде в кухнята и отново застана пред хладилника. Докато си наливаше мляко, беше забелязал вътре продукти, които му допаднаха. Бекон, яйца, вакуумирано сирене, пакетче масло, поразмекнати домати и един лимон. Реши да си приготви бекон с яйца и може би да си изпържи филийки, за да си подсигури нужните калории. Трябваше да качи няколко килограма, за да достигне теглото на жертвата си. В крайна сметка сигурно щеше да си остане по-слаб и да се наложи да подпъхне нещо около корема си, но той винаги подхождаше методично. Ако можеше да се доближи максимално до желаното тегло, като изяде огромна мазна порция, щеше да го направи.
Намери тиган под мивката и приготви храната. Докато ядеше, почете от списанията за риболов, които намери на масата. Заситен, избута чинията. В зависимост от развоя на събитията тази вечер може би нямаше да има възможност да яде отново преди полунощ.
Довечера той наистина щеше да бъде доста зает.
Прецених, че си е струвало да изчакам заветната супа. Имаше вкус на праз, картофи и зехтин. Не беше лоша. Никак не беше лоша. Разговорът секна веднага щом Руди позволи на сервитьора да ни поднесе супата. Ядяхме мълчаливо. След като се уверих, че той е приключил, оставих лъжицата си, попих устни със салфетката и му посветих цялото си внимание.
— Мисля, че делото те изкушава. Допускам, че би желал да научиш повече подробности, преди да вземеш решение, прав ли съм? — попита Руди.
— Точно така.
— Ще сгрешиш, ако ми откажеш. Това е най-сензационното дело, което някога ще се гледа на Източното крайбрежие. След броени дни трябва да изнеса пред съдебните заседатели встъпителната си реч. Работя по случая от самото начало и много се постарах да запазя стратегията на защитата в тайна. Елементът на изненада е от решаващо значение за един съдебен процес. Знаеш го. В момента твоето име не фигурира в екипа ни. Каквото и да ти разкрия сега, няма да е защитено от поверителността между адвокат и клиент.
— А ако подпиша споразумение за поверителност? — попитах.
— То не струва дори колкото хартията, на която ще бъде отпечатано — отговори Руди. — Мога да облепя цялата си къща със споразумения за поверителност, но знаеш ли колко от тях са спазени? Сигурно няма да стигнат дори да си избърша задника с тях. Става дума за Холивуд.
— Значи няма да ми разкриеш нищо повече за случая? — попитах.
— Не мога. Мога да ти кажа единствено следното: убеден съм в невинността на момчето — отговори Руди.
Искреността подлежи на имитация, а клиентът на Руди беше талантлив млад актьор. Умееше да се преструва пред камерата. Но въпреки цялото му перчене и обиграност Руди не можеше да скрие истината от мен. Бях с него едва от половин час, може би малко повече, но думите му ми прозвучаха непресторено, убедено. Докато говореше, не забелязах физически и вербални тикове — съзнателни или несъзнателни. Изказът му беше плавен. Чист. Можех да се обзаложа, че казва истината — той вярваше, че Робърт Соломон е невинен.
Но това не беше достатъчно. Не и за мен. Ами ако Руди се окажеше измамен от манипулативен клиент? От един актьор?
— Виж, искрено съм признателен за предложението, но се налага да…
— Чакай — прекъсна ме Руди, — не ми отказвай още. Дай си малко време. Преспи и ми съобщи решението си утре сутринта. Може пък да размислиш.
Руди плати сметката, включи щедър бакшиш и двамата излязохме от ресторанта. Шофьорът на лимузината слезе от колата и отвори задната врата.
— Да те откарам донякъде? — попита Руди.
— Колата ми е зад съда — отговорих.
— Няма проблем. Нещо против да минем по Четирийсет и втора улица? Искам да ти покажа нещо.
— Добре.
Руди гледаше през прозореца, облегнал ръка на подлакътника, и леко потупваше устните си с пръсти. Обмислях всичко чуто. Бързо се досетих защо той иска да се включа в делото. Не бях напълно сигурен, но имах въпрос, който щеше веднъж завинаги да изясни нещата.
— Знам, че не можеш да ми разкриеш подробности, но ми кажи едно. Допускам, че няма важна улика, която да доказва, че Робърт Соломон е бил натопен от полицията, и която се е появила чудодейно през последните две седмици, нали?
След кратко мълчание Руди се усмихна. Знаеше какво си мисля.
— Прав си. Няма нови улики. Нищо ново през последните три месеца. Е, предполагам, че си се досетил за всичко. Не го приемай лично.
