Единственият шанс на Боби беше да произнеса страхотна заключителна реч. Кларънс Дъроу, прочутият адвокат, е печелел повечето си дела благодарение на заключителната си реч. Тя е последното, което заседателите чуват, преди да се оттеглят в своята стая и да решат съдбата на обвиняемия. Дароу е спасил не един човешки живот благодарение на силата на своите думи.
Понякога адвокатът разполага само с това — с гласа си. Проблемът е, че това е същият глас, който си е поръчал едно за из път, същият глас, който е разрушил брака си, същият глас, който е оплел конците на всичко. Сега обаче трябваше да спаси живот.
Думите тежат най-много, когато говориш от името на друг човек. Усещах как притискат гърдите ми. Ако присъдата беше осъдителна, тази тежест никога нямаше да изчезне.
— Може да приключим делото днес, но бих искал едно нещо.
— Какво? — попита Хари.
— Да дадете на Дилейни името на ченгето, което е взело отнетите от съдебните заседатели бележници.
— Добре ли сте? — попита охранителят.
Кейн пристегна хватката си за миг. Пръстите на другата му ръка се изпънаха, застинаха. Оформиха острие от плът, сухожилия и кости, готово да се забие в гърлото на младежа.
Поколеба се. Трябваха му само още няколко часа.
Пусна китката му и каза:
— Извинете, стреснахте ме. Благодаря за водата.
Кейн пресуши пластмасовата чаша и проследи с очи как охранителят излиза и затваря вратата. Издиша и се вторачи в черния екран на монитора пред себе си. Мислите му се отнесоха към Гетсби — как протяга ръце към бурната тъмна вода, към бледата зеленикава светлина в далечината. Откажеше ли се сега, не успееше ли да завърши мисията, други щяха да пропилеят живота си в търсене на далечната зелена светлина, в безплодни мечти за нещо по-хубаво.
Нямаше надежда. Сънищата на Кейн открай време бяха зловещи. Изпълнени с чудовища и момчета, които копаят пръстта и търсят кости.
Не се наложи да чака дълго. Младежът го отведе обратно в съдебната зала, където той се присъедини към другите заседатели. Съдията им съобщи, че защитата няма да призовава повече свидетели. Наближавало пет часът, но и адвокатът, и обвинителят смятали, че ще успеят да изнесат заключителните си речи преди шест. Заседателите щели да се върнат в хотела, да обмислят делото и да дойдат в съда сутринта, за да обсъдят присъдата.
Ритъмът на този процес опияняваше Кейн. Доволен беше, че остави охранителя жив. Не се налагаше да бяга. Още не. Не и преди това да приключи.
Когато Прайър стана от мястото си, за да се обърне към журито, съдебната зала застина неподвижно. Прокурорът наруши тишината с обещание:
— Уверявам всеки от вас, че решението, което ще вземете по това дело, ще се превърне в неизменна част от живота ви. Знам, че ще е така. Трябва да направите правилния избор. Сгрешите ли, решението ще се превърне в игла, която с всеки изминал ден ще се придвижва все по-навътре по вените ви. Докато не достигне сърцето. Животът на един човек е във вашите ръце. Това ще ви каже защитата. Господин Флин вероятно ще ви го напомни многократно. Но в действителност държите в ръцете си много повече. Държите съдбата на всеки жител на този град. Разчитаме на закона да ни закриля. Да наказва онези, които отнемат живота ни. Унижаваме природата си, ако не уважаваме тази отговорност. Забравяме жертвите, ако не изпълним дълга си. И нека бъде ясно — ако разгледате внимателно всички улики, дългът ви повелява да обявите обвиняемия за виновен.
Боби се смаляваше пред очите ми. След всяка дума на Прайър той ставаше все по-дребен и по-крехък, като че ли животът в него се изпаряваше с всяка изминала минута.
Прайър припомни на съдебните заседатели основните моменти. Че Боби не е казал на никого къде е бил в нощта на убийствата. Че отпечатъците му са по бейзболната бухалка. Че е излъгал кога се е прибрал у дома. Че неговите отпечатъци и ДНК са върху банкнотата в устата на Карл. Че той има мотив и възможност, че по тялото му е имало кръв на Ариела, а ножът, с който е била убита, изобщо не е излизал от къщата. А теорията за друг убиец? Номер на защитата. Нищо повече.
Когато Прайър седна на мястото си след трийсет минути, по челото му беше избила пот. Бе дал всичко от себе си.
Беше мой ред.
Напомних на съдебните заседатели, че рутерът в къщата на Соломон е регистрирал наличието на неизвестно устройство точно по същото време, когато човекът, облечен като Боби, е пристигнал там. Напомних им, че който е влязъл в къщата тогава, най-вероятно е изключил сензора за движение на охранителната камера.
Някои от заседателите, особено Рита и Бетси, видимо следваха логиката ми.
Уин седеше със скръстени ръце.
Нямаше как убийствата да са станали по описания от обвинението начин. Карл най-вероятно беше нападнат в гръб, надянали му бяха торба на главата и го бяха ударили с бухалката, която Боби държеше във входното антре. Затова Ариела все още е спяла дълбоко, когато убиецът се е промъкнал в спалнята й. Напомних и за банкнотата, от която бе заличена всякаква друга следа от ДНК освен на Боби и на един отдавна мъртъв човек.
