— Убеден съм, че Робърт Соломон е научил за разговорите между мен и Карл и затова ги е убил. Робърт живееше в лъжа и се страхуваше от истината. Ако признаеше открито хомосексуалността си, щеше да унищожи кариерата си в Холивуд. Затова ги е убил! — каза Бенетио.
Отново възразих с мотив, че се изказват предположения. Хари прие възражението и нареди на журито да не взема предвид казаното от свидетеля. Твърде късно. Съдебните заседатели чуха всичко. Злото бе сторено.
— Нямам повече въпроси — каза Прайър.
Излишно беше да разпитвам Бенетио, който пак щеше да повтори същото. Каква полза да се акцентира върху сексуалната ориентация на Боби? Казах на Хари, че нямам въпроси.
— Обвинението няма повече свидетели — оповести Прайър.
Трябваше да взема най-важното си решение. Прайър вече бе заявил, че не възнамерява да провежда кръстосан разпит на производителя на матраци Гари Чийзман. А докладът на Торес беше включен в доказателствата — Прайър не можеше да го изключи.
Оставаха ми само двама свидетели. Дилейни и Боби.
— Защитата призовава специален агент Пейдж Дилейни — казах.
Повече от час Дилейни запознаваше журито с всички факти. С Банкнотата в целия му гаден блясък. Обсъдихме всеки отделен случай, всяка жертва, банкнотите от един долар и подхвърлените улики, станали причина невинни хора да бъдат натопени за чужди престъпления, знаците по всяка банкнота и психологията на убиеца.
През цялото време наблюдавах съдебните заседатели. Особено мъжете. Всички слушаха вцепенени показанията на Дилейни. Даниъл Клей, безработният фен на научната фантастика, буквално поглъщаше всяка дума. Беше на подходящата възраст, но според мен не беше способен на тези престъпления. Нещо в очите му го подсказваше. Изглеждаше потресен от всяко убийство, описано от Дилейни. Не беше той. Макар че не беше трудно да откраднеш неговата самоличност.
Преводачът Джеймс Джонсън отговаряше на много условия. Беше на подходящата възраст, а и щяха да минат дни, преди някой да забележи отсъствието му — работеше от вкъщи. Но и той беше погълнат от Дилейни. По езика на тялото му и начина, по който мърдаше устни, отсъдих, че й вярва. И това го плашеше. Не, не беше Джеймс.
Тери Андрюс с грил ресторанта и уеб дизайнерът Крис Пелоси също бяха възможни кандидатури. Хора, чиято самоличност докарваш за нула време. Само че Андрюс беше твърде висок. А според мен убиецът трудно щеше да имитира толкова висок мъж. Пелоси беше възможен избор.
Шейсет и четири годишният пенсиониран Брадли Съмърс не беше на подходящата възраст. И явно беше популярен сред заседателите. Изглежда, че го уважаваха, вероятно заради възрастта.
Оставаше Алек Уин. Безработният монтьор на климатици. Любителят на заниманията на открито. Собственикът на ловни пушки, единакът. Човекът, когото Арнолд беше забелязал да гледа злобно.
Арнолд не дойде в съда и аз си отбелязах наум да му се обадя. Разчитах на инстинкта си и, честно казано, бях свикнал сам да водя делата си, но сега се нуждаех от него. Исках да разбера какво мисли за Уин.
Застанах пред съдебните заседатели и зададох на Дилейни последния си въпрос. Бяхме го репетирали.
— Агент Дилейни, как е възможно Банкнотата да прави така, че всички хора, които е натопил, да бъдат осъдени? Едно наказателно дело винаги може да се развие в полза на обвиняемия дори когато има силни доказателства срещу него.
Тя не гледаше мен. Правеше последната си проверка. В дъното на залата имаше агенти. Харпър седеше на масата на защитата, работеше и слушаше разпита. Лаптопът й беше отворен и цял следобед получаваше статии. Вестникарски изрезки и кратки видеоматериали от делата срещу хората, осъдени за престъпленията на Банкнотата. Харпър явно беше чула въпроса ми, защото затвори лаптопа си и впери поглед в журито.
Дилейни ми кимна и двамата се загледахме в съдебните заседатели. Докато тя говореше, цялото ми внимание беше насочено към един човек. Алек Уин. Той седеше с кръстосани крака, отпуснал едната си ръка в скута, а с другата поглаждаше брадичката си. Слушаше внимателно всяка дума на Дилейни.
Това беше. Бяхме го обсъдили. Всички „за“ и „против“. И бяхме единодушни, че нямаме алтернатива.
— ФБР смята, че при онези процеси серийният убиец по прякор Банкнотата е успявал да заеме място сред съдебните заседатели и да ги манипулира, за да произнесат осъдителна присъда.
Сигурно публиката е реагирала. Рязко поемане на въздух, неволни удивени възклицания. Сигурен бях. Само че не ги чух. Чувах единствено шумното биене на сърцето си. Бях изцяло съсредоточен. Познавах всеки сантиметър от лицето на Уин. Виждах как се издигат и спускат гърдите му, виждах ръцете му, дори най-лекото поклащане на крака му, преметнат върху другия.
Докато Дилейни отговаряше на въпроса ми, изражението му се промени. Очите му се разшириха, устните се раздалечиха.
Бях сигурен, че ще се издаде веднага. Такова твърдение бе равносилно на демаскирането на Банкнотата в пълна с хора зала. Твърдението на Дилейни би трябвало да го блъсне като талпа в слепоочието.
Но не бях убеден, че е така.
