— Е, сигурно си забелязал леглото в дъното. Нямам апартамент, нощувам тук. Сигурно ще работя до сутринта, затова не се тревожи. Върви си у дома и се наспи. Аз ще се оправя.
— Ако нямате нищо против, предпочитам да остана отвън.
— Вътре има канапе. Ако ще останеш, поне се настани удобно.
Той огледа канапето. Хари се беше строполил на него преди време и беше счупил няколко пружини. Сега канапето беше изтърбушено по средата. Хари не забравяше онази нощ и винаги когато се отбиваше, сядаше в единия край, но пружините го накланяха към средата и той сякаш всеки момент щеше да се катурне в хлътналата част. Холтън явно прецени, че ще се чувства по-удобно на твърдия дървен стол.
— Няма да съм добра охрана, ако спя на канапето, когато някой строши вратата ви, за да вземе лаптопа. Ще съм отвън. Съгласен ли сте?
Погледнах към куфарчето върху бюрото си и белезниците, закрепени за дръжката.
— Нямам нищо против.
— Е, господа, оставям ви — каза Холтън и затвори вратата зад себе си.
— Малко е напрегнат — отбеляза Хари.
— Нищо в този човек не е малко. Но въпреки това ми харесва. Личи си, че е професионалист — отговорих.
— Е, какво в този лаптоп изисква такава охрана? — попита Хари.
— Бих ти казал, но след малко така ще се напиеш, че е по-добре да проведем този разговор утре.
— Наздраве за това.
Налях си два пръста бърбън и седнах на бюрото си. Само едно питие. За успокоение. Нуждаех се от бистра мисъл, за да прочета документите. Но сега можех да се поотпусна. Лампата в ъгъла и онази върху бюрото ми със зелен стъклен абажур озаряваха стаята с топла светлина. Облегнах се на стола, качих крака върху бюрото си и поднесох чашата към устните си. Вече можех да си позволя от време на време да пийвам с Хари. Бях си наложил дисциплина, но ми отне много време. Хари ми помогна.
Без него нямаше да стана адвокат. Преди години ме съдиха, защото причиних катастрофа, и се защитавах сам. Доказах, че става дума за застрахователна измама. Съдия беше Хари. Оборих адвоката на ищеца, спечелих делото и Хари поиска да се срещнем след това. Посъветва ме да се замисля за кариера в правото. И така, след като си взех дипломата, станах помощник на Хари, докато учех за адвокатския изпит. Благодарение на него имах нов живот, далече от уличните мошеничества и измами. Сега хитрувах в съдебната зала.
— Как е семейството ти? — попита Хари.
— Ейми расте бързо. Липсва ми. Но пък може би има изгледи нещата да се оправят. Кристин ми звънна и ме покани на вечеря.
— Хубаво — усмихна се доволно Хари. — Мислиш ли, че ще успееш да закърпиш нещата?
— Не знам. Кристин и Ейми се установиха в Ривърхед. Имам чувството, че животът им продължава без мен. Трябва ми работа, която не поставя живота ми в опасност. Нещо стабилно, заради което нито аз, нито някой друг ще се забърква в неприятности. Това иска Кристин. Нормален живот.
Но още докато изричах думите, не бях сигурен, че ще се получи. Тя открай време искаше стабилен и безопасен дом. Работата ми не го позволяваше, но вече се съмнявах, че Кристин изобщо ме иска в живота си. Бяхме се отчуждили. Надявах се поканата за вечеря да ми даде шанс отново да се сближим.
Хари отпи от скоча си и се почеса по главата.
— За какво мислиш? — попитах.
— За куфарчето. За здравеняка в коридора ти. За това си мисля. Ако си търсиш по-спокойна работа, не си на прав път. Кажи ми, че не си загазил.
— Не съм.
— Защо си мисля, че не ми казваш всичко? — попита Хари.
Завъртях кехлибарената течност в чашата и я вдигнах към светлината. Отпих отново.
— Днес се срещнах с Руди Карп. Нае ме в екипа по защитата на Робърт Соломон.
Хари се изправи. Допи скоча и остави празната чаша до моята.
— В такъв случай трябва да си тръгна — заяви той.
— Защо? Какво става?
Той въздъхна, пъхна ръце в джобовете на панталона си и се загледа към вратата, докато говореше:
— Допускам, че си се срещнал с него днес сутринта. И че преди това не се е опитвал да се свърже с теб. Никакви имейли или телефонни обаждания. Така ли е?
— Така е. Откъде знаеш?
— Каква причина изтъкна Руди за това, че те наема?
— По-скоро сам се досетих. Лесно може да ме пожертва. Ако не успея да оборя свидетелите ченгета, ще отпадна от екипа на защитата и фирмата ще се престори, че никога не ме е имало. Ще бъда буфер между Руди и журито. Той ще запази репутацията си пред съдебните заседатели, ако играта не успее. Не е бог знае какво, но искам да помогна на този Боби. Знам, че е филмова звезда и така нататък, но ми допада. Мисля, че е невинен.
— Допускам, че Руди е имал нужда от история, на която да клъвнеш. В известен смисъл е по-убедително да решиш, че ролята ти не е нищо особено. Затова те наемат в деня преди избора на заседателите.
Дойде моят ред да се напрегна. Изправих се на мястото си и насочих цялото си внимание към Хари.
— Престани да се занасяш, Хари. Говори направо.
