Мъж с бежов костюм, застанал до вратата. Беше почти плешив, а малкото коса от двете страни на главата му бе прошарена. Човекът беше пълен, но не дебел. Имаше излишни десетина-дванайсет килограма, не повече. Очилата се бяха смъкнали почти до върха на носа му и сякаш всеки момент щяха да паднат. Главата му бе наведена и дебелият му палец се стрелкаше по смартфона. Двойната му брадичка се очерта на светлината от дисплея и той заприлича на злодей от стар филм на ужасите. Кейн успя да зърне и тъмните хлътнали очи на мъжа. Бяха тъмнокафяви, почти черни. Малки и безмилостни. Изобщо не гледаха в смартфона. Те преценяваха потенциалните съдебни заседатели един след друг. Поспираха четири, най-много пет секунди на всеки. Съсредоточено. После се отместваха към следващия.
Вероятно единствено Кейн забеляза мъжа. Не го виждаше за пръв път. Знаеше името му. Никой друг не му обръщаше внимание. А мъжът искаше точно това. Беше се облякъл в ненатрапчив костюм. С бяла риза и бледа вратовръзка, сякаш купувани много отдавна. А костюмът — най-малко преди десет години. В лицето му също нямаше нищо отличително. Дори да седиш цял час в метрото срещу този човек, десетина секунди след като излезеш, няма да можеш да си спомниш нищо за него.
Казваше се Арнолд Новослик. Беше нает от „Карп“ за консултант по избора на съдебни заседатели за делото срещу Соломон. През последния месец Кейн беше прекарал нощ след нощ в закрития паркинг и беше наблюдавал как Арнолд размества лицата по корковата дъска в кантората. Сформиран беше цял екип, който да проучи всички потенциални съдебни заседатели в списъка. Да ги снима. Да се рови в живота им, в социалните медии, които ползваха, в банковите им сметки, семействата им, убежденията им. Човекът, чиято самоличност Кейн открадна, се беше появил на тази дъска. Както и другият, когото изгори на един изоставен паркинг предишната вечер.
В редица отношения Арнолд беше лакмусов тест за Кейн. Ако някой можеше да забележи, че е откраднал живота на един от потенциалните съдебни заседатели, това щеше да е Арнолд. Той наблюдаваше кандидатите — виждаше кои се отнасят сериозно и кои не.
Изведнъж Кейн си даде ясна сметка, че след миг очите на Арнолд ще се спрат върху него. Рязко си пое дъх при тази мисъл. Стана му горещо. Потта беше негов враг. Гримът му можеше да се разтече и синините около очите му да се покажат. Загледан в екрана, Кейн разсеяно свали шала и разкопча яката на ризата си.
И тогава усети върху себе си погледа на Арнолд. Искаше му се и той да го погледне, за да се увери. Всеки негов нерв и инстинкт го подтикваха да завърти глава към Арнолд. Но не го направи. Главата му остана решително обърната към екрана. Улови Арнолд с периферното си зрение. Не беше сигурен, но той като че ли беше зарязал телефона и се взираше настойчиво в него.
Кейн се размърда на мястото си. Все едно беше попаднал в светлината на полицейски прожектор. Страшно му се прииска видеото да свърши. Тогава щеше да може да се озърне. Да провери какво прави Арнолд. Всеки миг беше мъчение.
Най-сетне видеото свърши и Кейн погледна към Арнолд. Той се бе вторачил вдясно от него. Беше преминал към друг заседател. Кейн извади прасковена салфетка от джобчето на ризата си и леко попи чело. Потта не беше толкова много, колкото се бе опасявал. По салфетката остана съвсем малко грим. Приблизително с цвета на хартията. Този път той беше проявил предвидливост.
Чу как служителката се придвижва от дъното към предната част на помещението. Ботушите й кънтяха по паркета. Зад нея Кейн видя друга колона потенциални съдебни заседатели, които чакаха да влязат.
Служителката се обърна към насядалите хора.
— Госпожи и господа, благодаря ви за вниманието. Моля ви да отбележите номера си на потенциален заседател отгоре на листа, да оставите анкетата в синята кутия в дъното на стаята и да последвате колегата ми Джим в съдебната зала. Преди да излезете, в случай че не ви е обяснено — това е стаята на журито. Ако не ви изберат, моля да се върнете тук и да изчакате съдебен служител. Не може да си тръгнете веднага, въпреки че не сте избрани. Благодаря.
Кейн бързо събра вещите си и се запъти към дъното на стаята. Колкото по-близо се намираше до челото на колоната, толкова по-големи бяха шансовете му да влезе в журито. Пусна попълнената анкета в кутията и се подреди зад жена на средна възраст с къдрава кестенява коса и зелено палто. Тя се извърна и му се усмихна.
— Вълнуващо, нали?
Кейн кимна. Ето това е. Можеше да планира и да се труди усърдно, дори да внася смъртоносни промени сред кандидатурите, за да увеличи шансовете си да бъде избран от защитата, но вече всичко се свеждаше до малко късмет. И преди беше стигал до този момент и се беше провалял. Напомни си, че сам е създал късмета си, че е по-умен от всички в тази стая.
Вратите в дъното се отвориха и Кейн видя някакъв коридор. Коридорът за съдебната зала. Най-сетне, след толкова много време.
Моментът беше настъпил.
