Тринайсет полностью

Знаех, че пеперудата е била в устата на мъртвец, и ми изглеждаше като от друг свят. Зловещо насекомо, красиво и злокобно, което се въди само в трупове.

— Изследвана ли е пеперудата, господин инспектор?

— Да, поръчах пълен анализ на криминалистите. Намерихме два вида ДНК по банкнотата. Първият е на човек, когото не смятаме за свързан с престъплението. Несъществена аномалия. Важното беше, че екипът откри върху банкнотата пръстови отпечатъци от обвиняемия. От палец върху предната страна на банкнотата и частичен отпечатък от показалец върху обратната. Близо до отпечатъка от палеца екипът от криминалисти намери следа от ДНК, попаднала там при допир — от пот или от кожни клетки. Тя съответства на ДНК профила на обвиняемия.

Последното изречение помете залата като шокова вълна. Хората не говореха, не възкликваха. В залата настъпи още по-дълбока, пълна тишина. Никой не помръдваше дори стъпалата си, не шумолеше с дрехата си, не се прокашляше и не издаваше никой от звуците, които очакваш от голяма и неподвижна тълпа.

Тишината наруши жена, която се разрида, скрила лицето си с ръце. Без съмнение член на семейството на Ариела. Може би майка й. Не се обърнах. Най-добре е някои мигове да си останат лични.

Прайър го отигра безукорно. Застина неподвижно и остави скръбта на майката да отекне в съзнанието на всеки присъстващ. Повечето бяха изумени. С изключение на един човек — репортера на „Ню Йорк Стар“ Пол Бенетио. Той седеше със скръстени ръце точно зад масата на обвинението. Не реагира на показанията на Андерсън. Вероятно вече беше запознат с тях. Когато тишината стана неловка и Прайър прецени, че е изчакал достатъчно, той продължи:

— Ваша чест, предвидили сме да призовем криминалиста, провел изследванията.

Хари кимна и Прайър продължи разпита.

— Господин инспектор, разговаряли сте с обвиняемия на местопрестъплението, нали така?

— Да. Имаше кръв по суитчъра и джинсите на обвиняемия, както и по ръцете му. Каза ми, че се е прибрал към полунощ и е намерил жена си и шефа на охраната си мъртви в спалнята. След това каза, че се опитал да свести Ариела, а после се обадил на „Спешна помощ“.

Прайър се завъртя и даде знак на един от помощник-прокурорите, който взе дистанционното и натисна едно копче.

— Ще пуснем разговора с диспечерката. Бих искал да го изслушате, моля.

Аз го бях чувал вече. Заседателите щяха да го чуят за пръв път. Според мен обаждането помагаше на защитата на Боби. Той звучеше като човек, който току-що е намерил съпругата си убита. В гласа му се долавяха паника, неверие, страх, скръб. Намерих преписа от разговора на лаптопа си и се заех да го чета, слушайки записа:

Централа: „Спешна помощ“. Какво ви трябва: пожарна, полиция или медицинска помощ?

Соломон: Помощ… Боже… Намирам се на Западна Осемдесет и осма улица номер двеста седемдесет и пет. Жена ми… мисля, че е мъртва. Някой… о, боже… някой ги е убил.

Централа: Изпращам полиция и линейка. Успокойте се, господине. В опасност ли сте?

Соломон: Аз… аз… не знам.

Централа: В къщата ли сте в момента?

Соломон: Да, аз… аз… току-що ги намерих. В спалнята са. Мъртви.

(плач)

Централа: Господине? Господине? Поемете си дълбоко дъх, кажете ми дали в момента в къщата има още някой.

(шум от трошене на стъкло и препъване)

Соломон: Тук съм. О, не съм огледал къщата… о, мамка му… моля ви, незабавно изпратете линейка. Тя не диша…

(Соломон изпуска телефона)

Централа: Господине? Вземете телефона, моля ви. Господине? Господине?

— Разговорът трае броени секунди. Господин инспектор, когато за пръв път се озовахте на местопрестъплението, бяхте ли прослушали това обаждане? — попита Прайър.

Не ми харесваше накъде вървят нещата.

— Не, не бях — отговори Андерсън.

Стиснах ръката на Боби и прошепнах:

— Когато се обади на спешния номер, ти ли падна, или нещо падна и се строши? Кое от двете?

— Хм, опитвам се да си спомня. Не съм сигурен. Може да съм съборил нещо от нощното шкафче. Не обърнах внимание…

Гласът му заглъхна, когато той се пренесе отново в онзи момент, в стаята с мъртвите тела.

Отворих снимките от местопрестъплението и започнах да ги разглеждам, търсейки нощното шкафче. На една се виждаше почти цялото. На пода лежеше строшена снимка в рамка. Сигурно в онези обстоятелства Боби я беше съборил, без да забележи. Обзе ме лошото предчувствие, че Прайър ще има друго предположение откъде идва звукът.