— Инспектор Андерсън, разкажете на съдебните заседатели за снимка номер седемнайсет — подкани го Прайър, а заместникът му извади изображението на екрана.
Беше снимка на коридора на втория етаж със съборената масичка и строшената ваза под прозореца. Нямах представа какво цели прокурорът с тези въпроси, но явно се канеше да нанесе съкрушителен удар.
— Разбира се. Когато влязох в къщата, видях преобърнатата масичка в коридора на втория етаж. Вазата беше счупена — каза Андерсън.
— Къде е масичката сега? — попита Прайър.
— В криминалистичната лаборатория. По някакъв начин е била съборена — или преди, или след убийствата. Докато разпитвах обвиняемия в участъка, го попитах дали той я е бутнал. Не можеше да си спомни. Твърдеше, че е намерил телата и че някой друг е убил съпругата му и шефа на охраната. На онзи етап от разследването обвиняемият беше заподозрян, но не изключвахме вероятността да казва истината. Ако не той беше бутнал масичката, значи го беше направил някой друг. Отнесохме я за анализ заедно с парчетата от вазата.
— И какво открихте? — попита Прайър.
Разлистих описа на вещите по случая „Соломон“. Нямаше криминалистичен доклад за старинната масичка. Канех се да отправя възражение, когато Андерсън отговори:
— Нищо. Отначало нищо.
— Продължете — подкани го Прайър.
— Вчера посетих лабораторията и там разгледахме масичката. Разбирате ли, единственото веществено доказателство, с което не разполагахме, беше ножът, с който е била убита Ариела Блум. Къщата и околността бяха щателно претърсени. Масичката е стара, антикварна. Хрумна ми, че ножът може да се окаже скрит в чекмеджето.
— И там ли беше? — попита Прайър.
— Не. Но отново прегледах отпечатъците. И получихме необичайни резултати. В лабораторията бяха търсили пръстови отпечатъци и не бяха намерили нищо необичайно, но пък бяха открили необичайни следи върху плота на масичката. Поръчах допълнително разследване на следите и едва днес сутринта получих доклада.
Един помощник-прокурор се приближи към нашата маса с подвързан доклад. Взех го и го отворих. Хвърлих му един поглед.
Можеше да бъде и по-зле. Но не много. Подадох доклада на Боби. В последния момент нови улики. Можех да се разгневя, да се развикам и да подготвя искане за изключването на доклада от уликите. Но знаех, че няма смисъл. Хари щеше да допусне доказателството.
Положението на Боби току-що се влоши значително.
Екранът се промени и вече виждахме две групи от по три успоредни линии напряко по плота. Като че ли някой е хванал три четки в ръка и ги е плъзнал по масата.
Как ми се искаше наистина да са четки.
— Какво е това, господин инспектор?
— Следи от стъпки — отговори Андерсън. — Отговарят на чифта маратонки „Адидас“, с които е бил обвиняемият онази нощ. Изглежда, той се е качил върху масичката, която после е паднала и стъпалата му са се плъзнали по нея.
— Лъже — каза Боби. — Никога не съм се качвал на тази масичка.
Каза го достатъчно силно, за да го чуят, и Хари го стрелна с поглед, който му нареждаше да млъкне, по дяволите.
— И така, аз посетих местопрестъплението днес сутринта. Малко встрани от масичката е лампата в коридора. Представлява висяща от тавана крушка с абажур от цветно стъкло с формата на купа. Качих се на стълба и намерих нож, който някой беше скрил в абажура.
Ръцете на Боби затрепериха.
— Това ли е ножът? — попита Прайър и даде знак на екрана да се появи друга снимка.
Вдигнах поглед и видях същата снимка, която току-що бях видял в доклада. Автоматичен нож. С черна дръжка. По ножа имаше кръв. И прах.
Единствената добра, спасителна новина бе, че по него нямаше пръстови отпечатъци.
— С този нож ли е била убита Ариела Блум? — попита Прайър.
Всички в залата знаеха отговора на въпроса. Брадичката на Боби клюмна върху гърдите му. Ножът сряза последните върви, които предпазваха защитата на Боби от разпадане.
Андерсън потвърди, че кръвта по ножа е от същата кръвна група като тази на жертвата и че в момента работят над ДНК профил, за да докажат категорично, че това е нейната кръв. Прошепнах на Боби да вдигне глава. Не исках да изглежда победен. Още не.
Прайър изстреля следващия въпрос към ченгето.
— Господин инспектор, необичайно е външен човек, който пробожда смъртоносно някого и изчезва, да скрие оръжието на убийството в дома на жертвата, нали така?
Изправих се бързо. Твърде бързо. Остра болка прониза тялото ми отстрани. С мъка си поех дъх и заговорих:
— Възразявам, Ваша чест. Господин Прайър дава показания, не задава въпроси.
— Приема се — каза Хари.
Бавно седнах. Нямаше особен смисъл да възразявам. Прайър щеше да зададе въпроса по друг начин, но нямаше никакво съмнение какъв отговор ще даде Андерсън.
— Господин инспектор, през всичките си години служба в полицията попадали ли сте на убийство с нож, който извършителят да скрие на самото местопрестъпление? — попита Прайър.
